На снимката: Алфред Круп (1812 - 1887), най-големият син на основателя на компанията Krupp - Фридрих Круп

Автор на статията: Свен Пранге (в. "Ханделсблат", 29 юли 2010 година, Германия)

Превод от немски: Елена Савова, БТА

Германия е белязана от семейните компании повече от всяка друга страна. Структурата на тези корпорации обаче налага да се решава въпросът кой да поеме контрола, когато главата на фамилията се оттегли, тъй като има голяма опасност колебаещите се доайени и завистливите роднини да пропилеят наследството. В повечето германски компании обаче засега смяната на поколенията протича плавно.

Процедурата е следвана от десетилетия - важните въпроси, които могат да се отразят върху бъдещето на наследството, се обсъждат при затворени врати и абсолютна поверителност три пъти годишно. Толкова са и редовните заседания на един от най-могъщите, но и най-потайни управляващи органи в германската икономика - комитета на акционерите на концерна Henkel.

Този орган трябва да гарантира, че наследниците на изобретателя на Persil Фриц Хенкел ще бъдат единодушни за управлението на компанията. В комитета заседават десет души, които определят насоките за развитието на концерна. Има само три гласа, по един за всеки клон на семейството, всички са равнопоставени. "Когато е необходимо, се пазарим като на битпазар, за да бъдат съгласувани различните интереси", казва един от наследниците.

Освен тези твърдо установени срещи обаче семейството се държи настрани от бизнеса. Концернът не бива да се превръща в плячка за потомците - така са пожелали хората, които са изградили мощта на компанията. Механизмът и досега дава добри резултати.

Когато миналата година беше намерен нов член на семейството, който да оглави фамилия Хенкел в надзорния съвет, смяната мина без излишен шум. Патриархът на клана Албрехт Вьосте от години преценяваше новото поколение, обсъждаше въпроса с другите клонове на семейството и в крайна сметка направи предложение, което получи всеобщо одобрение - Симоне Багел-Тра, праправнучка на основателя на концерна. И смяната на поколенията премина съвсем мирно.

При германските компании не винаги е възможен подобен плавен преход, въпреки че

проблемът за наследника е един от най-важните за тях.

Никоя друга страна в света не е белязана толкова силно от семейните компании като Германия. Това, което в САЩ е Стив Джобс, в Германия някога са били семействата Бош, Хенкел, Бертелсман или Круп. Дръзки основатели, на които в точния момент е хрумнала точната идея, а след това са изградили световни концерни.

Всички те в един ли друг момент са били изправени пред най-важния въпрос - какво ще се случи с делото на живота им, когато тях вече няма да ги има. Не всички са успели да намерят правилния отговор. Когато косите на патриарха побелеят, съдбата на германските семейни компании често е подобна на участта на концерна от американския сериал Далас - доайенът се вкопчва в компанията, синът му действа колебливо, а роднините разпиляват наследството.

Гьотц Вернер би искал никога да не се да се стига чак до това положение. Предприемачът, който по-късно създава веригата дрогерии dm, получава урок какво не бива да се прави в семейството. В младостта му приятелите го подиграват, че ще поеме малката селска дрогерия на баща си. Когато обаче това време настъпва, Вернер преживява шок. "Той отдавна вече не знаеше кое носи печалба и кое - не", разказва бизнесменът за баща си. Вместо да се вслуша в съветите "старият" изхвърля сина си. Сценарий, който често се разиграва в германските кланове - наследникът е твърде настоятелен, а патриархът се страхува.

В случая на Вернер този конфликт служи като катализаторът, който го тласка да основе собствената си компания, а тя от години е най-успешната верига дрогерии в Германия. Сега създателят на dm е изправен пред същия проблем като баща си, но намира друго решение. Преди две години 64-годишният Вернер се оттегли от бизнеса и, въпреки че запази 50% от дяловете, възложи цялото оперативно управление на външни мениджъри. Вернер не би искал някога да стане престарял патриарх, който е пропуснал да се оттегли в подходящия момент, и по този начин да застраши компанията си, която осигурява работа на над 33 000 души.

Когато се стигне до старчески инат

Не винаги обаче хората, превърнали се в корпоративни легенди, са толкова мъдри. Например Ханс Ригел, който от наследството на баща си създава Haribo - една от най-големите компании за сладкиши в Европа, но във вихъра на бизнеса забравя да си осигури наследник. Ригел, вече 87-годишен и белязан от старостта, все още обикаля централата на компанията и се опитва да остави отпечатъка си върху всекидневната дейност. Наследник? Няма такъв на хоризонта.

За да не бъдат зависими от устойчивостта на представите и добрата воля на един-единствен член на семейството, повечето корпоративни династии в Германия през последните десетилетия са създали структури, които трябва да предотвратят тази опасност. Те делегират правомощия на външни мениджъри, изграждат помощни съвети, създават фамилни комитети или фондации. Взаимен контрол вместо еднолично самовластие, пълномощия вместо кръвно родство. Всичко това се прави със съзнанието, че не всеки предприемач създава наследници с усет за бизнеса, а семейният мир и
разбирателство не траят вечно.

Всички са научили много от най-консервативната и привързана към традициите германска промишлена династия - семейство Круп от Есен. Край града е разположена вила Хюгел - едно идеално място за връщане в славното минало. Дори днес 136-годишната сграда носи полъха от всички големи решения, които Круп са вземали тук, в средището на своята власт, където от една малка ковачница се изгражда световна империя. Огромният концерн също не е неуязвим за промяната, но индустриалците навреме са взели мерки.

Последният пряк потомък на фамилията Арнд фон Болен унд Халбах през 1966 година по настояване на тогавашния генерален пълномощник Бертолд Байц се отказва от своето наследство за милиарди в полза на фондация Alfried Krupp von Bohlen und Halbach-Stiftung срещу годишна издръжка за милиони. По този начин Байц, един чужд за семейството мениджър, става най-могъщият човек в компанията. Като своя най-важна задача вече 96-годишният бизнесмен определя предизвикателството "да работя в духа на основателя и неговите завети за съхраняване на целостта на тази компания и за насърчаване на бъдещото й развитие".

Кризите в стоманения сектор от 90-те години на 20-и век тласват семейната компания Krupp до ръба на фалита и поради тази причина Байц подкрепя сливането с конкурента Thyssen. Фондация Krupp държи капиталов дял от над 25% и е най-големият акционер на Thyssen-Krupp. Фондацията предпазва концерна от поглъщане от конкурентна компания и определя наследника на ръководния пост.

Моделът е доразвит от други династии. Семейство Бош, например, които са забележителен пример как чрез структурата на фондация назначените мениджъри се превръщат в постоянни управители при това за десетилетия. Компанията, която е най-голямата фирма за автомобилни части в света, е 92% собственост на наследниците на Роберт Бош, които обаче не упражняват влияние върху оперативните дейности и са прехвърлили правата си на глас на Robert Bosch Industrietreuhand KG. Десетимата съдружници в тази организация са най-висшата инстанция в компанията и чрез тази специфична структура водещите мениджъри на Bosch се превръщат в съдружници.
В периода, когато управлява концерна, Херман Шол ръководи компанията сякаш е член на семейството. Сега 75-годишният Шол вече не е начело, но ръководи надзорния съвет и Robert Bosch Industrietreuhand като управляващ съдружник, контролирайки своя наследник Франц Ференбах. Внукът на основателя на компанията Кристоф Бош (семейството държи 7% от Industrietreuhand) също е член на ръководния орган, но рядко се намесва в оперативните дейности. Досега успехът показва, че стратегията е правилна. Финансовите резултати са отлични, а концернът преживя кризата в автомобилостроителния сектор без големи поражения.

Хората, които държат властта,

до последно се колебаят как да решат бъдещето на наследството си.

Основателят на Bertelsmann Райнхард Мон, например, е стигнал до категорично решение. Части от състоянието си прехвърля на фондация Бертелсман, която по този начин става най-големият акционер на медийния концерн. Един по-малък пакет акции остава за семейство Мон, което обаче след смъртта на патриарха трябва да се въздържа от намеса във фирмената политика. "Много мислих дали семейството трябва да продължи да бъде основната сила в компанията. Това няма да проработи и, за да бъдем по-ясни, направо е задънена улица", казва предприемачът още приживе.

Все пак обаче в последния момент размисля и постановява, че в продължение на седем години вдовицата му Лиз ще има право на вето върху решенията на управителния съвет. От тогава тя управлява с твърда ръка и цялото състояние на медийния концерн.

Подобно е положението в BMW. От 1959 г. семейство Квант определят съдбата на компанията за производство на луксозни автомобили, притежавайки 47% от дяловете. След смъртта на главата на фамилията Херберт Квант през 1982 година дяловете
преминават в жена му Йохана (16,7%), сина му Щефан (17,4%) и дъщерята Сузане Клатен (12,6%). Не е известно дали семейството е сключило официално споразумение за разпределение на дяловете, но все още управлява BMW, като Щефан и Сузане са членове на надзорния съвет. Двамата не се възприемат като кротки управители
на наследството, а активно упражняват влияние върху решенията, които се вземат в компанията.

Тежкият жребий на големите фамилии

Търговската група от Хамбург Otto също изцяло разчита на семейните сили. Основателят на компанията Вернер Ото миналия август отпразнува 100-ния си рожден ден. През 1981 година той предаде управлението на най-големия си син Михаел, който
превърна компанията в една от водещите в Европа. През 2007 година той напусна поста си като председател на управителния съвет и от тогава е член на надзорния съвет. Ханс-Ото Шрадер е външният човек, който ръководи компанията, но Михаел Ото се надява, някой ден да замени мениджъра със сина си Бенджамин. Не е сигурно обаче доколко Ото е уверен в правилността на тази идея и изглежда засега е склонен да приеме създаването на фондация.

Положението става наистина сложно, когато трябва да се обедини едно голямо семейство. При никой друг клан може би не е създаден толкова забележителен механизъм колкото при семейство Ханиел от Дуисбург. Компанията е един от най-големите, но и най-потайни германски концерни. Право на глас имат само 650 съдружници, разпределени във фамилни клонове. Никой не е сигурен кой към кой клон принадлежи, тъй като много членове на семейство Ханиел вече носят други фамилии - Хорстман, Фон дер Тан или Бьонингер. Поради тази причина има строги правила на играта, подобни на въведените при Хенкел, които определят какво как и кога трябва да се случи. Всички членове на семейството следят да се спазва паритетът на клановете. Чрез система от вътрешни срещи и информационни семинари се определят основните насоки за развитието на компанията, които трябва да бъдат приложени от външен мениджър (в момента това е Юрген Клуге, бивш ръководител на McKinsey).
Два пъти годишно заседава консултативен съвет, в който участват и гласуват 30-те най-големи собственици на дялове. Преди всяко заседание на надзорния съвет "малкият кръг" се събира и в него членовете на фамилията обсъждат корпоративната стратегия.

Колко важно може да бъде подобно решение в семейство, което е играч от световна величина, стана очевидно при семействата Порше и Пийх. И двете фамилии произхождат от основателя на VW и Porsche Фердинанд Порше. И в двете компании наследниците имат силно влияние чрез надзорните съвети. За разлика от примерите на
Ханиел или Хенкел обаче в този случай предците са пропуснали да създадат механизъм, който да принуди семейството да заема единна позиция. Вместо това всеки клон настоява за предимство - семейство Пийх искат да направят VW най-големия автомобилен концерн в света и да включат Porsche, а семейство Порше пък искат да погълнат VW. Двете страни не успяха да се споразумеят и се наложи да прибегнат до чужд източник - емирство Катар. Чрез това решение наследниците на основателя спасиха своето наследство, но загубиха едноличната си власт. Династията обаче е жива.