Темата около АЕЦ "Белене" отново е на дневен ред в обществото. Точно преди седмица американската "Глобъл пауър консорциум” прояви интерес да довърши централата като частен проект. Няколко дни по-късно стана ясно, че необходимите по закон за провеждането на референдум 500 хил. валидни подписа са събрани. В следващите редове ще можете да се запознаете с мнението на колегата ни Александър Христов от Div.bg, свързано с предстоящото допитване:
Вероятно вече всички за разбрали, че лайтмотивът на последните дни е "народът ще решава за АЕЦ "Белене". Много е вероятно да имаме референдум по един от най-важните въпроси в съвременната история на страната. Наистина радостна новина, пълна с оптимизъм и демократичност, пряка демокрация в действие, или поне на пръв поглед. Още от 1981 г., когато за пръв път се заговаря за "Белене", проектът за втората ни атомна електроцентрала е един от най-обсъжданите проблеми, пред които политическият елит на България се е изправял.
Оттогава досега се води ожесточен и безкраен спор дали строежът да стане факт, или не. Едва ли има политическа сила без становище по въпроса, едва ли има държавник, който да няма позиция и едва ли е имало правителство, което да не е влизало в тежки пререкания с опозицията по повод централата. На фона на всичкото това говорене, проекти, стратегии и откровени политически караници, съдбата и същността на АЕЦ "Белене" според мен беше и е доста неясна. Така беше до сега, когато всичко това приключи, защото "народът ще решава за АЕЦ "Белене".
Всички политически "зиг-заци" и неспособността на ГЕРБ, а и на управляващите от всякакви цветове преди това, да решат този проблем доведоха дотук и отговорността е вече в ръцете на гражданите. Въпросът, който ме измъчва обаче, е наистина ли е възможно обикновените хора да дадат правилния отговор на казус, касаещ националната икономика, сигурност и суверенитет, при положение, че управляващите не са успели да го дадат в продължение на повече от 30 години. Реалистично ли е дори такова питане да бъде отправяно към българското общество и върху каква точно компетенция се очаква аз или вие да имаме ясна позиция по отношение на централата? Знаем ли какво точно стои зад този проект, какви са параметрите му и дали той е изгоден за страната ни или не? Според мен отговорът на този въпрос е по-скоро не, не знаем. И какво се прави, когато нещо при нас е неясно – политиците ни го обясняват, разбира се.
Когато датата на референдума стане факт, бъдете сигурни, ще започне масирана предизборна кампания - къде официална, къде не. Всички политически сили ще припомнят, че имат ясно становище по въпроса и съвсем категорично ще започнат да призовават хората да подкрепят тяхната кауза, забравяйки, че те са имали възможност да вземат това решение, но са я отказали. Ще си припомнят колко са сигурни в позицията си, защото отговорността вече няма да е тяхна. Ще се скрият умело зад крилатото "vox populi" (глас народен - бел.ред.).
Кой ще ни гарантира обаче, че независимо какво решим всички заедно на референдума, ще сме направили правилния избор? Когато агитацията започне, проблемът ще стане политически и всяка партия ще иска да обслужва себе си и много малко ще се интересува от конкретния проблем. В това можете да бъдете сигурни. Ще се активизират твърдите електорати и ще се гласува по партийна заръка.
Референдум в България ще се провежда по същия начин, по който се провеждаха мажоритарни избори – по цвят. Едната част на барикада ще продължава да се опитва да привлича дългогодишната си избирателна маса с лозунга "за евтин ток" (както го правеше, докато събираше подписката за референдума), а другата, ще плаши, че дългата ръка големия Иван ще застраши националната ни енергийна независимост. По темата пак ще се използва същото ялово говорене като досега и то няма да доведе но никаква яснота, но този път решението ще трябва да взима друг, да го взимаме ние.
Българският политически елит капитулира в единствената си функция – да взима правилните решения в полза на страната си. Нека само за секунда да ви припомня защо имаме депутати и министри: Те са там, избрани от нас, за да взимат решения, за които ние нямаме компетенция. Затова избираме експерти, които да ни представляват. Оказва се обаче, че те ни прехвърлят топката, защото решението да има референдум не идва от обществеността, а от няколко политически сили, чрез обществеността. Управляващите ни използват като маша, решават да се откажат от отговорността си и сега сме ние. А, когато казвам ние, имам предвид всички ние – интелектуалците, висшистите, инженерите, учителите, деменциралите, малограмотните, неграмотните, знаещите и незнаещите.
Да, и неграмотните също ще решават дали е добре да имаме или нямаме втора атомна централа. Може и да звучи крайно, може да звучи недемократично, но аз лично смятам, че голяма част от хората, които ще пуснат гласа си в деня на референдума, няма да знаят за какво точно казват да, или не. Представете си за миг само какво ще стане и каква ще бъде волята народна, ако се направи референдум и по други важни политически и социални проблеми като например: "Да се лекуват ли хомосексуалистите в болници?", "Да върнем ли комунизма?", "Да се увеличат ли пенсиите?", "Да се върне ли смъртното наказание?", "Трябва ли България пак да е на три морета?" ... Отговорите, които ще даде избирателят на някои от тези въпроси са повече от ясни, но, за съжаление, не съм сигурен, че ще са правилните.
Всичко казано дотук, ме навежда на следните мисли – колко много прилича цялата тази работа с народното запитване около атомната централа с първия референдум, проведен в човешката история. Първото допитване в историята - това на римския прокурор Пилат Понтийски, който в неспособността си да реши съдбата на един затворник, го предава на милостта на тълпата. Тя веднага сочи кръста, а след това същият този Пилат си измива ръцете, защото не той е взел грешното решение.
Накрая нека да ни е честит и нашият първи референдум и дано вземем правилното решение, но да не забравяме и че историята показва, че тълпата много често греши, когато крещи "осанна" или "разпни го".
