Работодателите оспорват в съда увеличението на минималната работна заплата. От Асоциацията на индустриалния капитал в България съобщиха, че са внесли жалба във Върховния административен съд. У нас минимална заплата получават около 430 хил. души. 

Две са основанията за това оспорване - процесуално-правни и материално-правни, посочи пред БНР изпълнителният директор на Асоциацията Добрин Иванов.

"Има и други случаи, в които сме оспорвали в съда решението за определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ). Тогава основанията ни са били единствено процесуално-правни, т.е. неспазване на срокове и процедури за определяне на размера на МРЗ. Съществената разлика този път е, че освен процесуално-правни основания, ние посочваме и материално-правни такива и искаме отмяна на постановлението за определяне на размера на МРЗ от 23 октомври 2024 г., с което Министерският съвет определи размер на МРЗ от 1077 лв.".

Работодателите настояват МРЗ да се запази на сегашните нива от 933 лв. Ако съдът уважи жалбата ни, постановлението ще загуби своята правна сила от момента на влизане на решението на ВАС в сила и оттогава би следвало, ако няма друго валидно постановление, което да определя МРЗ, да действа предишния размер на МРЗ, отбеляза Иванов в интервю за предаването "Преди всички".

Той е категоричен, че размерът на МРЗ не е определен правилно. По думите му начинът на определяне на МРЗ не съответства на международни актове, които България е ратифицирала и трябва да спазва. 

Посоката на движение на доходите за последните 30 и повече години е само нагоре, акцентира също Добрин Иванов. 

Според него обаче 2025 г. ще бъде особена по отношение на пазара на труда и доходите. Причините за това са 2 - състоянието на икономиката на България, на ЕС и на света. 

Европейската икономика расте много бавно, подчерта Иванов и добави, че двигателят на европейската икономика - Германия, е в рецесия и буксува. По думите му това ще се отрази и на българската икономика. 

"В такива условия няма как да очакваме, че доходите ще растат с темпа, с който растяха в последните години, а той наистина беше изпреварващ развитието на икономиката". 

"Депутатите, водени от политическия популизъм в хода на политическата кампания, взеха решение за повишаване на възнагражденията в секторите МВР, отбрана и висше образование и обвързаха размера на средните възнаграждения с размера на средната работна заплата. За публичните финанси и България е пагубно обвързването на размера на възнагражденията с размера на средната работна заплата", категоричен бе той. Според него от начина на генериране на средната работна заплата се получава огромно изкривяване, което рефлектира на всички обвързани с нея категории работни заплати. Иванов смята, че трябва да се отвърже зависимостта на работните заплати със средната работна заплата. По думите му публичните финанси на страната са в критично състояние.