За кожата на един журналист

12.01.2010 | 20:01
по статията работи: Петър Чернев
Министерства, ведомства и агенции определено очакват някой журналист да "гушне букета", за да решат да си направят по-големи и добре оборудвани зали за пресконференции
За кожата на един журналист

Журналистиката е много интересна... професия. Така да се каже. Особено ако го правиш с удоволствие, а не по принуда на принципа "работното време от 09.00 до 18.00".

Работата е много интересна, а също и двойно по-изискваща. Най-малкото, защото получаваш възможност всеки ден да се срещаш с хора, които искат да кажат нещо, но не могат да го направят без теб. Друга възможност е да се срещаш с хора, които говорят с часове, но не казват нищо конкретно.

"Екстрите" обаче не свършват до тук. Така например, има колеги, които просто задават въпроси, за да не заспят и искайки отново да чуят нещо, което е било многократно обяснено и разискано по време на събитието. Възможно е също така да "налетиш" на PR, чийто любим девиз е "Мразя журналистите, те ми изядоха закуската тази сутрин. Значи е време за отмъщение."

А къде всички тези хора си дават среща? На разни места, които сигурно помнят как Тодор Живков е раждал великите си и неповторими лафове. Тези въпросни "зали за пресконференции" сигурно са имали такава роля преди около 20 години, когато общият брой на телевизиите, радиата, вестниците, интернет порталите и всички останали издания е бил доста по-малък от 1000. В момента те просто си плачат за събаряне, затваряне и запалване.

Каква е причина за недоволството ми, резултат от което е този коментар? На днешното отваряне на офертите за строител на лот 2 на магистрала "Тракия" в Агенция "Пътна инфраструктура" имаше сигурно около 50-60 души. В това число се включват журналисти, фоторепортери, оператори и представители на съответните фирми, които бяха подали офертите. Те всички бяха "сблъскани" на място, което беше малко по-голямо от носна кърпичка. "Честито на печелившите", както се казва... Дали имаше място, откъдето колегите да си вземат звук (аудиосигнал, който впоследствие да излъчат) - не, имаше ли място за камерите и фоторепортерите - не. Обикновените пишещи журналисти и останалите хора, които бяха там... Просто вече май свикват на такова отношение...

Питам аз и отговор не искам: Трябва ли да вземе да умре журналист, репортер или оператор (от недостиг на въздух, затискане или нещо подобно... не дай Боже), за да се вземат мерки и разните министерства, ведомства и темподобни да вземат и да направят едни големи, качествени зали, които стигат за всички? Очевидно отговорът е да. Въпросът май е само кога.

Защото в момента цялата работа прилича на "Опълчението на Шипка" или "Юруш на доматите", т.е. - всички се сбиват на едно място, което е рекордно малко дори за сам човек, камо ли за повече хора...

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 18.12   218 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенският военачалник Ханибал разбива римляните в битка при Требия. 1398 г. – Тюркският предводител Тамерлан покорява...