Автор: Ивайло Ачев, Econ.bg

"Гъвкавост и оправдана загриженост – да. Всичко, което поставя под въпрос целите, посочени в климатичния проект на Европейската комисия (ЕК) – не". "Правото да кажеш "не" на някое от решенията на Брюксел е същността на европейската демокрация". Тези две изявления най-ясно характеризират двете противоположни позиции, които ще се сблъскат на днешната среща на високо ниво на Европейския съюз (ЕС). Думите са съответно на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и чешкия президент Вацлав Клаус - един от най-изявените евроскептици на Стария континент.

Всъщност последната среща на високо ниво под европейското председателство на Франция за пръв път от много време насам ще сблъска противоположни позиции по три толкова важни теми, определящи бъдещето на ЕС – приемането на амбициозния план на Брюксел за борба с климатичните промени, ратифицирането на "новата европейска конституция" т.е. Лисабонския договор и борбата с последиците от световната финансова криза. А първите сигнали пред изправените в готовност за решителна битка дипломатически армии вече бяха дадени именно от Барозу и Клаус.

Кой какво иска и какво може да спечели? От една страна ЕК в лицето на Жозе Мануел Барозу, подкрепян от Франция и Великобритания, желае да прокара новия план за стимулиране на европейската икономика на стойност 200 млрд. евро. Преди да сте си помислили, че Брюксел ще изсипе златен дъжд върху Европа и дори върху нас (ех, мечти), съм длъжен да уточня, че 170 млрд. евро трябва да дойдат от страните-членки. С други думи и малко по-опростено – платете си и ще излезете от кризата. Никой обаче не обича да плаща повече от необходимото, да не говорим за нас, българите, които обичаме да получаваме, по възможност „от небето”. Планът на ЕК далеч не беше посрещнат радушно, като дори Германия в прав текст заяви, че няма да отделя повече средства от предварително заплануваните в бюджета й за следващата година, а държавите от Централна и Източна Европа съвсем не са съгласни със сегашния вариант „Барозу”.

На второ място идва планът за борба с климатичните промени – един проект, който е под светлините на прожекторите вече дълго време. От ЕК изглеждат твърдо решени да отстояват позицията си и да не променят основните цели на пакета – намаляване с 20% на нивата на вредните газове в атмосферата до 2020 година спрямо равнището от 1990 година, повишаване с 20% енергийната ефективност и увеличаване до 20% от общото енергийно потребление в ЕС енергията от възобновяеми източници. А частта с намалението на вредните емисии и по-точно механизмът на намаление посредством даване на пари за разрешителни на емитиране на емисии съгласно Схемата за търговия с вредни газове (ETS) изобщо не се харесва на новите членове на ЕС, начело с Полша и Чехия – да, точно тази Чехия на Вацлав Клаус. Този отпор принуди Франция да се опита да прокара компромисен вариант, но поне преди днешната среща на високо ниво Източна Европа не го приема.

Пункт номер три в битката ЕК и Западна Европа срещу по-малките страни-членки е Лисабонският договор. Тук съпротивата е сведена до всички срещу Ейре и … Чехия. Ейре директно отхвърли Договора от Лисабон на референдум, но според последните информации Дъблин е готов да проведе втори референдум до края на мандата на ЕК (октомври 2009 година) и всъщност най-голямата пречка остава Чехия. А там нещата не изглеждат толкова оптимистично, след като само преди два дни чешкият парламент отложи с два месеца дебатите и евентуалното решение за ратификация на „новата конституция на ЕС”. И познайте – през февруари (два месеца, нали така) Чехия ще е председател на ЕС.

И така – разменните монети са три. Кой какво ще получи обаче? Монетата „Лисабонски договор” е готова да бъде изтъргувана за климатичния план. Това подсказва и визитата на Вацлав Клаус у нас, по време на която той надълго и нашироко разви теорията си, че не промяната на климата, а свободата на хората (разбирай по-малките) е застрашена от регулациите на институциите (разбирай по-големите). И именно тук Източна Европа, в това число и ние, има шанс да извоюва победа в дългосрочен аспект. Не знам доколко сте наясно, уважаеми читатели, но планът за намаляване на вредните емисии в атмосферата и регламентът на ETS ще удари много сериозно по-малките и бедни страни-членки на ЕС. От Брюксел се изхитриха да включат картата с „плащайте за разрешителни за емитиране на емисии”, която би качила цените на енергията до нови, непознати и изключително неприятни висоти. Ще страдат най-много държавите, които произвеждат ток с помощта на въглища и изкопаеми горива – източноевропейските. При положение, че ние затворихме 3 и 4 реактор на АЕЦ "Козлодуй", няма как да разчитаме на алтернативата „ядрената енергия” в по-голям мащаб, за да преодолеем бремето на разрешителните. А тъй като България ще може дори да увеличи отделянето на парникови газове, даже сме на първо място в списъка с 20%, то включването на допълнителни разрешителни за Източна Европа съгласно ETS би ни дало шанс да спечелим доста. Положителен сигнал е, че Вацлав Клаус застъпи позицията си за „свободата и климата” именно у нас и точно преди срещата на ЕС – дано господата, начело на държавата ни, не проспят този шанс и да не отиде и той да свети при ФАРовете. Сега е моментът връзката „София – Прага” да се укрепи и да не се обръщаме към изконния ни политически маниер – „Преклонена глава сабя не я сече”. Защото предпоставките по-малкият да е по-силният сега, в този момент, са налице. Това поне би било компенсация за онези 220 млн. евро или 56 млн. евро, или един Господ знае колко - важното е, че са в сметката на българските загуби.

Колкото до икономическата рамка на ЕК и 200-те милиарда евро – там не само по-малките са против т.е. не това е най-силната карта на големите западни икономики в битката за оцеляване. При положение, че най-голямата европейска икономика в лицето на Германия изразява резерви към този план и за пръв път от много време германският канцлер Ангела Меркел не се срещна с френския президент Никола Саркози преди среща на високо ниво на ЕС, то и тук има основа за „сваляне на мизата на Брюксел” – този път и с подкрепата на поне един „голям”. Въпросът е, както вече казах, да се използва шансът. При толкова много възражения и подходящ натиск, ЕК ще отстъпи, още повече, че засега климатичният план изглежда много по-важен за Барозу и компания.