Не е минало много време откакто Ангела Меркел обяви провала на мултикултурализма, а премиерите на други водещи европейски държави побързаха да я последват. Дейвид Камерън и Никола Саркози сякаш се застрахова срещу евентуалния бъдещ успех на подобна концепция.

Около две години по-късно глобалните процеси в света продължават динамично и фундаментално да превръщат в пух и прах всяка позната идеология. Същевременно възходът на технологиите води със себе си възход и на революциите. Това, което остана почти непроменено, е войната, до която революциите често водят. Изкупителните жертви на прогреса продължават да се множат, а Сирия е тяхното олицетворение в момента.

Прякото отношение у нас обаче към тази друга, отдавна избухнала война, която в момента решава единствено мащабите, но не и същността си, е различно. Различно е, защото Сирия има обща граница с Турция, Турция има обща граница с България, а това означава, че хората, които искат да се спасят от ужасите на войната, стигат и до тук. Да, нормално е в България да пристигат сирийски бежанци.

Според Женевската конвенция статут на бежанец може да се присъди на „чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение“. В определението на този статут всъщност се крие истинската идея на мултикултурализма.

Неговият формален провал, неизбежно доведе и до друг – провалът на социалната държава. Само преди дни холандският крал обяви нейният край с призивът, че е време зрелите индивиди да се грижат сами за себе си, все по-малко разчитайки на държавата. А бягството не е ли форма на грижа за себе си?

Крал Вилем-Александър предостави и алтернативата - „участващото общество“ („participation society”). Не е ли ролята на едно такова общество да бъде отворено за бягащите?

Отново според Женевската конвенция, временна закрила е закрила, която се предоставя “в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си на произход или местоживеене поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната страна или в отделен район от нея и по тези причини не могат да се завърнат там.”

Внесеното предложение в Народното събрание за затваряне на границата с Турция като мярка за спиране на потока сирийски бежанци е същата политическа тенденция по обявяването на провали и финали. Но това би бил един край на изконното човешко право на живот.

Според данни на ООН, цитирани от „Ройтерс“, повече от 4000 сирийски деца са напуснали държавата сами миналата седмица.

Нима тези деца на войната не заслужават временна закрила и временно внимание отвъд икономически и политически убеждения?

„Уастващото общество“ на Вилем-Александър, „отвореното общество“ на Карл Попър и изконното човешко право на живот са концепцията за мултикултурализма на войните. Концепцията на приемането, което е отвъд разбирането и е в основата на всяко хуманно чувство и действие.

Сирийските бежанци са предизвикателството и въпросът към нашето общество дали може да действа хуманно.