Втора седмица продължават блокадите на граничните пунктове с южната ни съседка Гърция. В началото на протестите на гръцките фермери разглеждах проблема от хуманна гледна точка - да, затварянето на ГКПП-тата ще причини известни неудобства, но хората имат право да отстояват исканията си за справедливо заплащане на труда им.

След десетдневни блокади, отваряне и затваряне на пунктовете обаче проблемът придоби икономически и външнополитически измерения. Да, гръцките фермери имат право на стачни действия, но тези действия рефлектират пряко върху България - губим милиони левове, докато шофьорите ни чакат с дни на граничните пунктове при минусови температури (ето го хуманният аспект на въпроса, погледнат от българска страна).

Какво прави гръцкото правителство за решаването на проблема?

Гръцкото правителство, в лицето на премиера Георгиус Папандреу, води някакви, очевидно неефективни, преговори с протестиращите фермери. Правителството твърди, че няма пари, за да удовлетвори исканията на фермерите. Те от своя страна заплашват да предприемат още по-радикални мерки, затваряйки основни магистрали и пътища в Гърция. А пък правителството, в комбина с фермерите, ни изнудват - ще отворят границата, ако се откажем от иска си към ЕС за компенсации заради причинените от блокадата загуби.

Какво прави българското правителство?

След няколкодневно вайкане и пресмятане на загубите от блокадите (чиито действителни размери още са доста спорни - различните ведомства представят различни цифри), премиерът Бойко Борисов взе нещата в свои ръце и в петък "прелетя" с хеликоптер до границата. Там той беше приет много радушно от гръцките фермери, които веднага преместиха тракторите си и отблокираха границата. Българският премиер се завърна победоносно в София. Последвалото "Ура, Бойко отвори границата!" обаче беше твърде прибързано и наивно. Още на другия ден фермерите върнаха тракторите на Промахон и сложиха катинара на границата.

В създалата се ситуация съм напълно съгласна с изказаното от депутата от "Коалиция за България" Корнелия Нинова мнение, че "подходът на премиера Бойко Борисов беше пожарникарски и грешен. Летенето с хеликоптер до границата беше популистки ход, който, както се видя, не даде трайни резултати. Падането на блокадата отново е унизително и подигравателно отношение и към българския премиер" и към българските шофьори, чакащи на границата, и към фирмите, търпящи загуби, и към страната ни като цяло, бих добавила.

Какво следва?

Най-оптимистичният сценарий в създалата се ситуация е българското правителство да осъществи ползотворен диалог с гръцкото, то от своя страна да се споразумее с протестиращите фермери, да махнат блокадата, че и да ни изплатят заслужените компенсации за загубите (ако ние изобщо си ги потърсим). Най-черният сценарий е някой от чакащите при рекордно ниски температури шофьори и пътници да замръзне и "човешката драма" да стане фактор за незабавното и трайно отблокиране на ГКПП-тата (ето го и "хуманното" решение на проблема). А най-реалистичният - ще гледаме от първия ред представлението "Гръцките фермери и българските ТИР-ове" и от време на време някой от българските народни представители ще се провиква "Отворете ни границата!". А накрая, когато блокадата на граничните пунктове все пак падне, ще кажем "Благодарим, братя, задръжте компенсациите".