Имало едно време една партия. Тя се казвала Червенко, била възрастна и се радвала на почти френетична подкрепа на една група хора, чиято младост съвпадала с нейната. Живяла си тя доволно и щастливо 20 години и почти през цялото време живяла на нечий чужд гръб и имала достъп до най-благодатните дадености на страната.
Един ден в чудната страна Фантасландия се появило едно момче...То се наричало Бонко и било невзрачно, поне на пръв поглед. Зад това обаче се криела доста по-сложна същност. Успявало то да привлече мало и голямо, бедно и богато, журналисти и журналистки от всички възрасти и поколения.
И започнало това „малко" и невзрачно момче да се катери в йерархията на страната, в която живее. Първо успяло да стане управляващ на главния град на държавата, успяло да защити поста си и малко по малко да се легитимира като водеща фигура във вълшебната страна.
За негово (не)щастие успяло то да привлече вниманието на Червенко. Двете "същества" се оказали с почти изравнени сили, въпреки че партията-старица имала над век мъдрост. И настанало изборно време - морният народ на Фантасландия трябвало да избере: Червенко или момченцето, което въпреки че изглеждало малко, имало вид на пожарникар и охранител на виден политик от не чак толкова далечното минало.
Започнала кампания за чудо и приказ. В нея не липсвали и подли удари. Размахвали се и секири, при това с голямо майсторство. Всичко приличало на епична битка в манастира Шаолин. Червенко била особено настоятелна в опитите си да се пребори и да дискредитира Бонко - използвала тя много майсторски врати и цели портали в законодателството, залагала миши и мечи капани, научила се да борави с ласо и пистолети. Но дали всичко това щяло да бъде достатъчно?
Дошъл големият ден. Във Фантасландия започнало да цари небивало оживление. Всички наоблекли най-красивите си дрехи и отишли да отсъдят кой е по-красив и заслужаващ правото да управлява страната в следващите 4 години - мъдрата партия Червенко или младото и напористо момче, което не блестяло с голям разум, но си наваксвало с чар, физическа мощ и присъствие.
Мъдрият Цар избирател мислил, гласувал и отсъдил - Бонко бил безусловният победител. Бил успял да преодолее всички препятствия, които били поставени на неговия път. Неговата броня блестяла надалеч - тя можела да бъде забелязана дори и в сърцето на достойния кандидат Европа.
Положението с Червенко било далеч по-лошо...Без да се усети тя била отрязала едната си ръка с брадвата, а част от едната й подбедрица липсвала - тя просто била отнесена от множеството мечи и миши капани, които самата партия била заложила. И главата на партията също била тежко поразена - камъни, отново същата брадва, негативни мисли, насочени към Бонко и други. Съжалила партията и се впуснала в анализи, но уви... Напразно.
И заживели хората във Фантасландия доволни и щастливи. Поне за няколко месеца. Финалът на приказката...Той тепърва предстои.