През този месец бе публикуван международният индекс „Отворен бюджет“ /Open Budget/ на International Budget Partnership. Включени са  102 страни от целия свят, като основната цел на изследването е да оцени с максимално обективни показатели доколко планирането на държавните разходи и тяхното изразходване са прозрачни и отворени за обществото процеси.

Използвахме методологията на международното изследване „Open budget“, за да видим до каква степен бюджетът на съдебната власт у нас отговаря на международните представи за прозрачност и гражданско участие.

В настоящата статия разглеждаме периодите по формиране и приемане на бюджета на съдебната власт. Основните показатели са: 1. Прозрачен ли е процесът на формиране на бюджета. 2. Има ли активно гражданско участие в този процес. 3. Налице ли е адекватен мониторинг от страна на законодателната власт.

Период 1:  Предбюджетни публикации

Бюджетът на съдебната власт се подготвя от администрацията на Висшия съдебен съвет в три варианта и след гласуване в Комисията „Бюджет и финанси“ се изпраща на министъра на правосъдието /Протокол от заседание на комисия „Бюджет и финанси от 29.07.2015г./. От своя страна министърът „предлага проект на бюджет на Съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет“, чл. 362 от Закона за съдебната власт. Тоест на практика администрацията на ВСС предлага на министъра какво да предложи на самия Висш съдебен съвет. Това предложение в три варианта не се публикува на страницата на ВСС, тоест не е публично и не е предвидено гражданско участие. Самата практика две независими институции да формират предложение за бюджет е добра, но формалното ѝ прилагане обезсмисля процеса.

Препоръки: Би било полезно, ако Висшият съдебен съвет обсъжда подробно предложението за Бюджет на съдебната власт с Гражданския съвет към ВСС. Именно когато се изготвя „черновата на бюджета“, е важно да участват експертите от Гражданския съвет, тъй като на по-късен етап участието им има значително по-малък ефект. 

Период 2: Проект на бюджет

Висшият съдебен съвет внася проект на бюджет на Съдебната власт в Министерството на финансите до 01.09.2015г. съобразно Бюджетните указания, издадени на основание чл. 69, ал. 2 от Закона за публичните финанси.

От своя страна Министерски съвет внася в Народното събрание целия Държавен бюджет за обсъждане, част от който е и бюджетът на Съдебната власт. За Бюджет 2015 г. това е направено на 01.12.2015 г. с Решение на Министерски съвет .

След тази дата Народното събрание публикува проекта на Закон за държавния бюджет заедно с подробния доклад с обосновка на Висшия съдебен съвет. Оказва се, че това е първият момент, в който гражданското общество може да се включи във формирането на бюджета на Съдебната власт, както и на държавния бюджет като цяло.

Препоръка: Реална прозрачност при формирането на бюджета на Съдебната власт би имало, ако комисията „Бюджет и финанси“ на ВСС публикува трите варианта, които изпраща на министъра на финансите още през месец юли. Няма причина да не се публикува проектобюджетът във всяка една от фазите на неговото формиране – Предложение от ВСС към Министъра на правосъдието /протокол от Комисията/,  предложение от министъра на правосъдието към ВСС на основание чл. 362 от Закона за съдебната власт, както и окончателният проект на бюджет, който ВСС изпраща на Министъра на финансите до 01.09.2015г. съгласно Указания на министъра на финансите. По този начин формирането на бюджета би било наистина прозрачно и гражданското общество и експертите в областта биха могли да се включат адекватно в процеса.

Период 3: Приемане на бюджета на съдебната власт

Бюджетът на съдебната власт се приема от Народното събрание заедно със закона за държавния бюджет след обсъждане в пленарна зала, на което се изслушват становищата на ресорните комисии, на депутати и на Министерството на финансите. На практика обаче се оказва, че становището на министъра на финансите обикновено представлява алтернативен бюджет на Съдебната власт, който значително се различава от предложеното от Висшия съдебен съвет.

За да наречем формирането на бюджета на съдебната власт прозрачен процес, е необходимо да бъде включено гражданското общество в дискусията между самите институции – Министерство на правосъдието, ВСС и Министерство на финансите, и то в периода между юли и декември преди гласуването на Закона за държавния бюджет. Единственият начин това да се случи е, ако трите институции публикуват своите предложения/“чернови“/ в момента, в който са изготвени и гласувани. Гражданските съвети към Висшия съдебен съвет и към Министерството на правосъдието не бива да се приемат като формални участници в този процес. Те могат да бъдат включени по-активно в изготвянето на предложенията на съответните институции. Не на последно място е важно да се разшири публикуваната бюджетна разбивка. Тоест, да не се публикуват само общите групи (заплати, приходи от съдебни такси, приходи от други дейности), но и подробните разбивки на сметките по съответните кодове от бюджетната класификация, както и разбивка по кодовете от сметкоплана за всеки един от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и включително на отделните поделения на Прокуратурата, които не са второстепенни разпоредители, но имат свои квази-бюджетни сметки. В момента разбираме какъв е бюджетът за заплати на цялата съдебна власт, но не знаем какъв е бюджетът за заплати на конкретните съдилища и прокуратури, което значително затруднява адекватното включване на експерти от гражданското общество при изготвянето на бюджета.

Автор: Любомир Авджийски, И.П.И