Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за оказване и заплащане на медицинска помощ на чужденци в случаите, когато те не се ползват с правото на достъпна медицинска помощ като българските граждани.

Чл. 2. По реда на тази наредба се оказва медицинска помощ и на чужденци, изпратени на лечение съгласно договори в областта на здравеопазването, страна по които е Република България.

Чл. 3.
(1) Наредбата се прилага за чужденците, които пребивават краткосрочно или преминават транзитно през страната.
(2) Тази наредба се прилага и в случаите, когато на лицата по ал. 1 е продължен срокът за краткосрочно пребиваване.
(3) Наредбата се прилага и за лицата по чл.24, ал. 1, т. 5, 7, 8, 9, 10, 13, 14 и 16 от Закона за чужденците в Република България. Правното основание за пребиваването на лицата по чл.24, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България се удостоверява от службите за административен контрол на чужденците със саморъчно изписване в националния паспорт на чужденеца над отразеното с щемпел разрешение за продължително пребиваване.

Чл. 4.
(1) Наредбата не се прилага за чужденци или за лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България с изключение на тези по чл. 3, ал. 3 и които имат право на достъпна медицинска помощ като българските граждани.
(2) Наредбата не се прилага и за лицата с предоставен статут на бежанец или предоставено право на убежище от датата на откриване на производството за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище.

Чл. 5.
(1) Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на Закона за здравното осигуряване, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Медицинската помощ, оказана на лицата по ал. 1 от лечебни заведения, се заплаща по цени, определени от съответните лечебни заведения.

Чл. 6.
(1) Оказването на медицинска помощ по чл.45 от Закона за здравното осигуряване на чужденците по чл. 3, ал. 3, които са здравноосигурени, се заплаща от Националната здравноосигурителна каса.
(2) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване лицата по ал. 1 заплащат оказваната им медицинска помощ по цени, определени от съответните лечебни заведения.

Чл. 7. Лицата по чл. 3 заплащат стойността на предоставените им медицински услуги, които са свързани със:
1. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
2. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
3. извършване на имунизации и реимунизации.

Чл. 8. Допълнително поисканите услуги извън оказваната медицинска помощ, както и разходите за престой в лечебното заведение на допуснатите придружители на чужденци се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения.

Чл. 9. Медицинската помощ на чужденци от страни, с които Република България има сключени спогодби или договори за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика, се оказва по реда на тези спогодби съгласно приложението.

Чл. 10. Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, когато влизат в Република България или преминават транзитно през нея, трябва да притежават медицинска застраховка или здравна осигуровка.

Чл. 11.
(1) Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и другите постоянни представителства на чуждите страни у нас и акредитираните към Министерството на външните работи на Република България постоянни представители и експерти на международни организации, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби и договори.
(2) В случаите, когато няма сключени спогодби и договори, лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.

Глава втора
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Чл. 12.
(1) Медицински прегледи, изследвания и лечение на чужденците, които пребивават краткосрочно или преминават транзитно през страната, и на лицата по чл.24, ал. 1, т. 5, 7, 8, 9, 10, 13, 14 и 16 от Закона за чужденците в Република България се извършват във всички лечебни заведения.
(2) Имунизациите и реимунизациите на лицата по ал. 1 се извършват от имунизационните кабинети на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
(3) Медицинските дейности, свързани с осъществяването на граничен здравен контрол и извършвани в районите на граничните контролно-пропускателни пунктове, се изпълняват от специализираните звена (екипи) на съответната РИОКОЗ.

Чл. 13.
(1) Лечебните заведения определят начина и сроковете на заплащане на медицинската помощ.
(2) Лечебните заведения са длъжни да поставят на общодостъпни места в сградата на лечебното заведение информация относно:
1. цената на медицинските услуги;
2. случаите, когато лицата заплащат медицинска помощ;
3. начина и срока на заплащане на медицинската помощ.

Чл. 14.
(1) Лекарят, приел чужденец по реда на тази наредба, е длъжен да му разясни информацията по чл. 13, ал. 2, както и да го уведоми за медицинската помощ, която ще му бъде оказана, и за периода на лечение.
(2) При постъпване в лечебното заведение за болнична помощ се изготвя предварителна сметка за стойността на лечението.
(3) Окончателната сметка за оказаната медицинска помощ се изготвя след приключване на лечението. В този случай се издава фактура за цялата стойност на лечението в три екземпляра - за болния, за касата и за счетоводството на лечебното заведение за болнична помощ.

Чл. 15.
(1) Извънболничните медицински услуги се извършват след предварителното им заплащане в касата на лечебното заведение, РИОКОЗ и НЦЗПБ, за което се издава фактура в три екземпляра - за болния, за касата и за счетоводството на лечебното заведение.
(2) Номерът на фактурата по ал. 1 се записва в съответните амбулаторни книги.

Чл. 16. Не се заплащат лекарствата, консумативите и манипулациите, когато са приложени по повод на настъпили усложнения по вина на лечебното заведение.

Чл. 17. Лечебните заведения, в които се провежда болнично лечение на лицата по чл. 3, изпращат до съответната служба за административен контрол на чужденците допълнителна адресна карта за чужденци в срок 24 часа от постъпването им в лечебното заведение.

Чл. 18.
(1) При изписване от лечебно заведение за болнична помощ на чужденец, който заплаща лечението си по реда на тази наредба, или след оказване на извънболнична медицинска помощ на такова лице се издава медицинско свидетелство, което съдържа:
1. изходящ номер и дата на издаване;
2. имената на лицето, възраст, от коя страна е, постоянен адрес и адрес на пребиваване в Република България;
3. дата на постъпване, дата на изписване, обективното състояние, резултатите от направените параклинични изследвания, диагноза и проведено лечение;
4. името на лекуващия или извършилия прегледа лекар.
(2) Медицинското свидетелство се подписва от ръководителя на лечебното заведение, началника на отделението и от лекуващия или извършилия прегледа лекар, като се вписват имената им и се подпечатва с печата на заведението. Медицинските свидетелства се подписват от лекарите по реда на извършените прегледи.

Чл. 19.
(1) Медицинското свидетелство се издава на български език, написано на машина на бланка на лечебното заведение - на цял лист формат А4, като името и адресът на лечебното заведение се написват в горния край на документа.
(2) Медицинското свидетелство и фактурите по чл. 14, ал. 3 и чл. 15, ал. 1 се заверяват в Министерството на здравеопазването по искане на чужденеца.

Чл. 20. Ежегодно до 30 януари регионалните центрове по здравеопазване изпращат обобщено сведение за броя на лекуваните чужденци на територията на съответните райони по страни в Националния център по здравна информация.

Чл. 21. Рентгенографиите и описанието им се предават на чужденците, заплатили лечението си, срещу подпис, като копие от описанието се съхранява в лечебното заведение.

Чл. 22.
(1) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статус.
(2) Чужденците, които не притежават медицинска застраховка, заплащат стойността на оказаната им спешна медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.
(3) За оказана спешна медицинска помощ на чужденците по чл. 5, ал. 1 в лечебните заведения, с изключение на центровете за спешна медицинска помощ, ръководителят на лечебното заведение незабавно уведомява застрахователната организация, която е извършила застраховането на чужденеца или извършва посредническа дейност за такъв вид плащания. В уведомлението се посочват името на лицето, диагнозата, тежестта на заболяването и стойността на лечението в левове.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба "допълнително поискани услуги" са подобрени битови условия и обслужване, които са извън оказаната медицинска помощ и са свързани с престоя на пациента в лечебното заведение, като самостоятелна стая, телефон, телевизор, меню за хранене по избор и др.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.

§ 3. Наредбата се издава на основание чл.83, ал. 2 от Закона за здравето и отменя Наредбата за лечение на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 37 от 1997 г.; доп., бр. 83 от 1998 г.; изм., бр. 49 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 53 от 2001 г., бр. 64 от 2004 г.).

Приложение № 1
към чл. 9

Списък
на международните актове за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика между Република България и други страни

АРМЕНИЯ
(Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Армения за сътрудничество в областта на здравеопазването - подписано на 8 септември 2003 г., в сила от 27 април 2004 г.)
При внезапно възникнали животозастрашаващи състояния на гражданите на една от договарящите се страни, законно пребиваващи до 90 дни на територията на другата договаряща се страна, се оказва необходимата медицинска помощ по начин и в обем, достатъчни за отстраняване на опасността, застрашаваща живота на болния. На гражданите на Армения в България се оказва необходимата медицинска помощ в рамките на медицинска застраховка, а на гражданите на България в Армения се оказва необходимата медицинска помощ в рамките на държавна поръчка.
Транспортните разходи по завръщането са за сметка на заболелите граждани.

АФГАНИСТАН
(Спогодба за сътрудничество в областта на здравеопазването между правителството на НРБ и правителството на Демократична република Афганистан - подписана на 26 ноември 1982 г., в сила от датата на подписване)
Договарящите се страните ще осигуряват безплатна медицинска помощ на всички служители от дипломатическите представителства, агенции, членове на техните семейства и лицата, които ги обслужват на реципрочна основа.
Договарящите се страни ще осигуряват безплатна медицинска помощ на гражданите от другата страна, временно пребиваващи на територията им, при спешни и неотложни състояния.

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
(Конвенция за медицинско обслужване между правителството на НРБ и правителството на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия - подписана на 13 март 1968 г., в сила от 20 януари 1969 г.)
Британски поданик или лице под закрилата на Обединеното кралство, постоянно живеещ в Обединеното кралство, има право да ползва медицинско обслужване по време на своя престой в Република България при същите условия като българския гражданин. Не се отнася за британски поданик или лице под закрила на Обединеното кралство, който отива в Република България с определена цел да се възползва от медицинското обслужване.
По отношение на Република България "медицинско обслужване" означава лечение и грижи, осигурени от държавното здравно обслужване, съгласно законодателството на Република България, като се изключат курортното и балнеосанаториалното лечение.
(Административен протокол към Конвенцията за медицинско обслужване между правителството на НРБ и правителството на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, неразделна част от Конвенцията, подписан на 13 март 1968 г., в сила от 20 януари 1969 г.)
За да докаже своето право да получи медицинско обслужване, британски поданик или лице под закрилата на Обединеното кралство трябва да представи паспорт, който го представя като британски поданик или лице под закрилата на Обединеното кралство, и медицинска карта от Националната здравна служба на Обединеното кралство.
Всички разноски, свързани с ползването на медицинското обслужване съгласно условията на конвенцията, включваща административни и други свързани с нея разноски, се поемат от компетентните органи на страната, която осигурява медицинското обслужване.

ВИЕТНАМ
(Споразумение между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука - подписано на 10 май 2001 г., в сила от 14 март 2001 г.)
При внезапно възникнали заболявания, застрашаващи живота, разходите за медицинска помощ на гражданите на една от договарящите страни, пребиваващи краткосрочно или дългосрочно на територията на другата страна, се покриват от организацията на изпращащата страна, която здравно е осигурила или застраховала лицето, съгласно действащото в приемащата страна законодателство.
Разпоредбите на този член не се отнасят до гражданите на една от страните, пристигнали в другата страна с непосредствена цел за лечение.

ГЪРЦИЯ
(Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за сътрудничество в областта на здравеопазването - подписано на 29 март 1991 г., в сила от 2 февруари 1994 г.)
Договарящите страни взаимно осигуряват безплатна медицинска помощ на гражданите от другата страна, временно пребиваващи на тяхната територия, когато през този период е възникнало остро заболяване (включително и остро стоматологично заболяване) или злополука, изискващи спешна медицинска помощ. Безплатна медицинска помощ се осигурява, докато стане възможно завръщането на болния в страната му без опасност за живота му или за влошаване на състоянието му.
Транспортирането на заболелите лица и разноските, свързани с транспорта им, се поемат от държавата, чиито граждани са те.

ИРАК
(Спогодба между правителството на НРБ и правителството на Република Ирак за сътрудничество в областта на здравеопазването - подписана на 12 април 1984 г., в сила от 12 юли 1984 г.)
Страните оказват безплатна медицинска помощ на граждани от другата страна, работещи и учещи на тяхната територия, и на членовете на техните семейства, както и на граждани от другата страна, които пребивават на територията им в изпълнение на служебни поръчения (включително в състава на делегации, работни групи и др.), и на членовете на техните семейства.

ЙЕМЕН
(Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Йемен за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука - подписано на 25 февруари 1999 г., в сила от 25 декември 1999 г.)
На йеменски граждани, временно пребиваващи на територията на Република България, се оказва безплатна спешна медицинска помощ в държавните здравни заведения в обем, достатъчен за завръщане на болния в родината му. В този случай транспортните разходи се поемат от страната, чийто гражданин е заболелият.

ЙОРДАНИЯ
(Спогодба между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука - подписана на 25 август 2001 г., в сила от 20 декември 2001 г.)
На българските граждани, пребиваващи краткосрочно на територията на Хашемитско кралство Йордания, в спешни случаи се оказва необходимата медицинска помощ в лечебни заведения от обществения сектор. На йорданските граждани, пребиваващи краткосрочно на територията на Република България, в спешни случаи се оказва необходимата медицинска помощ в публични лечебни заведения. Обемът и начинът на оказаната медицинска помощ трябва да позволяват завръщането на пациентите в родината им без опасност за живота им.
Този член не се отнася за гражданите на едната от страните, пристигнали в другата страна с намерението да получат медицинска помощ.

КАМБОДЖА
(Спогодба за сътрудничество в областта на здравеопазването между правителството на НРБ и Народнореволюционния съвет на Кампучия - подписана на 25 ноември 1980 г., в сила от 27 юли 1981 г.)
Всяка договаряща се страна ще оказва съгласно своето законодателство безплатна медицинска помощ на гражданите на другата договаряща се страна, пребиваващи на нейна територия.

КИПЪР
(Спогодба за сътрудничество в областта на здравеопазването между правителството на НРБ и правителството на Република Кипър - подписана на 29 юни 1984 г., в сила от 3 февруари 1986 г.)
Страните оказват безплатна медицинска помощ на:
- граждани от другата страна, работещи и учещи на тяхна територия, както и на членовете на техните семейства;
- граждани от другата страна, които пребивават на територията ни в изпълнение на служебни командировки и научни прояви, и на членовете на техните семейства до отстраняване на непосредствената опасност за живота на болния при спешни случаи и злополуки.

КОРЕЙСКА НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА
(Спогодба за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука между правителството на НРБ и Корейската народнодемократична република - подписана на 23 януари 1980 г., влиза в сила от датата на подписване)
Договарящите се страни ще оказват безплатна медицинска помощ на гражданите на другата страна по време на тяхното пребиваване в другата страна.

МАЛТА
(Споразумение между правителството на Република България и правителството на Малта за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука - подписано на 13 март 2001 г., в сила от 23 януари 2002 г.)
Медицинските разходи, свързани с осигуряване на спешна медицинска помощ за експертите и специалистите, разменени в рамките на това споразумение, се поемат от компетентните власти на страната, която е осигурила медицинските услуги. Проведеното лечение трябва да е в обем, достатъчен да осигури завръщането на пациента в родината му без опасност от влошаване на здравословното му състояние.

МОЛДОВА
(Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука - подписана на 22 юни 2000 г., в сила от 3 октомври 2000 г.)
На гражданите на Република България, краткосрочно пребиваващи на територията на Република Молдова, и на гражданите на Република Молдова, краткосрочно пребиваващи на територията на Република България, при нещастни случаи, заразни заболявания и в случай на внезапно възникнали състояния, застрашаващи живота, се оказва необходимата медицинска помощ в обем и по начин, достатъчни за завръщането на болния в родината му без опасност за влошаване на здравословното му състояние, съответстващи на действащото в страната на пребиваване законодателство.
Разпоредбите на този член не се отнасят до гражданите на една от договарящите се страни, пристигнали в другата страна с непосредствена цел лечение.

МОНГОЛИЯ
(Споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Монголия - подписано на 6 юни 2000 г., в сила от 19 януари 2001 г.)
При внезапно възникнали заболявания, застрашаващи живота, вкл. инфекциозни заболявания, травми и отравяния, всяка от договарящите се страни осигурява на гражданите на другата договаряща се страна, краткосрочно пребиваващи на нейната територия, необходимата медицинска помощ. Разходите, свързани с предоставянето на медицинска помощ на болния, заплаща организацията, която е извършила медицинската застраховка.
Граждани на едната страна, дългосрочно пребиваващи в другата страна, трябва да бъдат здравно осигурени.
В случаи, когато гражданите не са застраховани или здравно осигурени, всички разходи се заплащат от самите тях.
Договарящите се страни осигуряват на реципрочна основа безплатна медицинска помощ на всички служители от дипломатическите представителства на страните и на членовете на техните семейства.

ПОЛША
(Спогодба за сътрудничество в областта на социалната политика между НРБ и Полската народна република - подписана на 12 юли 1961 г., в сила от 1 април 1962 г.)
Гражданите от едната договаряща страна, живеещи на територията на другата договаряща страна, ще бъдат третирани наравно със собствените граждани в областта на социалните грижи и здравеопазването и особено при оказване на материална помощ, настаняване в домове за социални грижи и оказване на медицинска помощ.
На гражданите на едната договаряща страна, пребиваващи временно на територията на другата договаряща страна, ще се оказва в случай на необходимост помощ в такъв размер, че гражданите да могат да се завърнат в своята страна.
(Споразумение, подписано в София на 29 август 1962 г., по въпроса за изпълнението на Спогодбата за сътрудничество в областта на социалната политика между НРБ и Полската народна република, подписана във Варшава на 12 юли 1961 г., в сила от 1 април 1962 г.)
На лицата, които имат право на обезщетения в натура от осигуровки в случай на болест и майчинство според наредбите на едната договаряща страна и пребивават на територията на другата договаряща страна, органът на тази страна им дава обезщетения в натура така, както на своите осигурени лица. На лицата, които пребивават на територията на другата договаряща страна с туристическа цел, органът на тази страна може да ограничи отпускането на обезщетения в натура до такъв размер, който им е крайно нужен.
С цел да се направи възможно отпускането на обезщетения, за които става дума в горната алинея, правоимащото лице трябва да докаже с удостоверение от съответния орган за социално обезпечаване на своята страна или с друг документ, че има право на тези обезщетения в своята страна.

РУМЪНИЯ
(Спогодба за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука между правителството на Република България и правителството на Румъния - подписана на 28 февруари 1996 г., в сила от 3 юли 1996 г.)
При нещастни случаи, заразни заболявания и в случаи на внезапно възникнали заболявания, застрашаващи живота, страните осигуряват безплатно на всички граждани от другата страна, временно пребиваващи на тяхната територия, необходимата медицинска помощ в държавни здравни заведения в обем, достатъчен за завръщането на болния в родината му без опасност от влошаване на здравословното му състояние. Когато състоянието на болния позволява транспортирането му, страната домакин ще осигури, ако е необходимо, безплатно транспортиране до границата на другата страна, откъдето той ще бъде поет от националните служби.
Двете страни осигуряват на реципрочна основа безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения на Румъния и Република България по списъци, периодично актуализирани от страните, на: дипломатическия персонал и другите служители при посолствата на страните, служителите при постоянните представителства, постоянните кореспонденти по печата и тези на националните информационни институции на двете страни, както и членовете на техните семейства и лицата, които ги обслужват, румънските и българските представители, които са на работа по двустранни спогодби, както и представителите на официалните румънска и българска православна църква.

РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ
(Спогодба между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука - подписана на 19 май 1995 г., в сила от датата на подписване)
На гражданите на Руската федерация, временно пребиваващи на територията на Република България, се оказва безплатна спешна медицинска помощ в случаи на внезапно възникнали заболявания (включително стоматологични) в обем, достатъчен за завръщане на болния в родината му без опасни последствия за здравето му.
Гражданите на една от страните, постоянно живеещи на територията на другата страна, по въпросите на медицинското обслужване се приравняват към гражданите на страната, на територията на която те живеят.
Горните разпоредби не се отнасят за гражданите на една от страните, пристигнали в другата страна с непосредствена цел за получаване на медицинска помощ.

СЛОВАКИЯ
(Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Словакия за сътрудничество в областта на здравеопазването - подписано на 11 март 1994 г., в сила от датата на подписване)
а) При нещастни случаи и в случаи на внезапно възникнали заболявания договарящите се страни ще осигуряват на гражданите от другата страна, временно пребиваващи на тяхната територия, необходимата медицинска помощ в обем, достатъчен за завръщането на болния в родината му без опасност от влошаване на здравословното му състояние.
б) Разходите, свързани с предоставянето на медицинска помощ и с транспортиране на болния до родината, съгл. буква а) заплаща институцията от изпращащата страна, занимаваща се с медицински застраховки, която е извършила медицинската застраховка. В случаи, когато гражданите не са застраховани, всички разходи се заплащат от самите тях.

УКРАЙНА
(Споразумение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването на Украйна за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука - подписано на 25 септември 2002 г., в сила от датата на подписване)
Страните осигуряват спешни медицински услуги на гражданите на всяка от страните по време на краткосрочното им пребиваване на територията на всяка от страните в съответствие със законодателството в тази страна.

УНГАРИЯ
(Спогодба между НРБ и Унгарската народна република за сътрудничество в областта на социалната политика - подписана на 30 юни 1961 г., в сила от 1 януари 1962 г.)
Гражданите на едната от договарящите страни, които временно пребивават на територията на другата страна, при остри и спешни заболявания получават необходимите медицински обслужвания в натура и безплатно от съответния орган на страната, в която пребивават. Направените във връзка с това разходи не се възстановяват.
(Административно споразумение по прилагане на Спогодбата между НРБ и Унгарската народна република за сътрудничество в областта на социалната политика от 30 юни 1961 г. - подписано на 26 февруари 1962 г., в сила от 1 януари 1962 г.)
На гражданите на едната договаряща страна, когато пребивават на територията на другата, при остри и спешни заболявания се обезпечава лекарска помощ (общо и специално лечение, медикаменти, ортопедически средства - тяхното спешно сменяване или поправяне) от съответния осигурителен или централен орган, в необходимия размер. Направените във връзка с това разходи не се възстановяват между съответните компетентни органи на двете договарящи страни.
Гражданите на едната договаряща страна, пребиваващи временно на територията на другата, могат да се възползват от медицинска помощ, посочена по-горе, въз основа на паспорт или друг документ, удостоверяващ самоличността, издаден от компетентните органи.

ЧЕХИЯ
(Спогодба между правителството на НРБ и правителството на Чехословашката република за сътрудничество в областта на здравеопазването - подписана на 19 септември 1959 г., в сила от 2 декември 1959 г.)
Всяка от договарящите страни ще осигури на гражданите на другата договаряща страна, намиращи се на територията й, при внезапно заболяване необходимото лечение. Това лечение е безплатно.

СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА.
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
СЛОВЕНИЯ
(Като правоприемници на Федеративна народна република Югославия)
(Административно споразумение по прилагането на Конвенцията за социално осигуряване между НРБ и ФНРЮ - подписано на 9 юни 1958 г., в сила от 1 септември 1958 г.)
Лицата, които в една от договарящите страни имат право на безплатно обезщетение в натура от осигуровката за случай на болест и майчинство (на безплатно ползване от превантивни и текущи грижи), ще получат тези обезщетения от съответния орган на договарящата страна, на чиято територия пребивават, според законодателствата на тази страна.
Обезщетението в натура по осигуровката болест и майчинство (превантивни и текущи грижи) обхваща преди всичко превантивните грижи, грижи в случай на болест и злополука, помощ за майчинство, зъболечение, балнеолечение и др. подобни. Съставна част от превантивните и текущите грижи са и даването на лекарства, помощни уреди и ортопедически средства, както и обезпечаването на необходимите пътни и други разноски, постъпили във връзка с ползването от тази защита.
Обезщетенията, изброени по-горе, се ползват в пълен размер от осигурените лица, които постоянно живеят на територията на другата договаряща страна. Временно пребиваващите ползват тези обезщетения само ако това пребиваване е във връзка със служебна работа.
Осигурените лица, които временно се намират на територията на другата договаряща страна, но не във връзка със служебна работа, ще ползват обезщетение в натура за осигуровката за случай на болест и майчинство безплатно само в такъв размер, че да се отстрани опасността за живота им или повреда на здравето и да могат тези лица да се върнат колкото се може по-рано в собствената си страна.
За да се осъществи отпускането на обезщетенията по-горе, осигуреното лице е длъжно да представи необходимите доказателства за това, че има право на безплатно ползване на тези обезщетения в собствената си страна (здравна книжка, удостоверение, че лицето е на работа, документ за право на пенсия или др. подобни).

Разменени вербални ноти

УНГАРИЯ
(В сила от 21 февруари 1951 г.)
Договаря всякакъв вид безплатно медицинско обслужване на всички служители на посолства, легации, консулства и търговски представителства, както и на членовете на техните семейства.
Впоследствие чрез размяна на ноти, считано от 1 септември 1955 г., в тази категория са включени и официално командированите служители от двете страни.

ПОЛША
(В сила от 23 юни 1951 г.)
Договаря взаимно безплатно лекуване на дипломатическия персонал и на членовете на техните семейства.

СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА.
РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ.
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
МАКЕДОНИЯ
(Като правоприемници на Федеративна народна република Югославия; нота между НРБ и ФНРЮ - в сила от 16 ноември 1955 г.)
Договаря безплатно медицинско обслужване на дипломатическите и други служители (на военното и търговското представителство) на посолствата и на членовете на техните семейства и обслужващия персонал.

ИРАК
(В сила от 1 януари 1978 г.)
Договаря безплатно медицинско обслужване на служителите на посолствата.

МЕКСИКАНСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ
(В сила от 20 юни 1979 г.)
Договаря оказването на всякакъв вид безплатно медицинско обслужване на реципрочна основа на персонала на посолствата и на техните семейства.