Българите масово притежават жилища без ипотека, живеещите в къща и апартамент са почти равен процент, а делът на хората между 25 и 34 години, които живеят с родителите си, е намалял за период от 9 години; 24 на сто смятат, че е много вероятно да срещнат трудности при плащането на комунални услуги през следващите три месеца. Над 30% живеят в пренаселено жилище.
Това са част от изводите за България в обширен анализ за жилищното настаняване в Европа на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound).
Според данните за 2020 г. седем от 10 души в ЕС живеят в домакинство, което притежава дом, а трима от 10 живеят под наем. Във всички държави членки собствеността е по-разпространена от наема на жилище, с изключение на Германия, където 50.4% живеят под наем.
В България 82% са собственици на жилища без ипотека, а 2% - с ипотека, 16% живеят под наем.
В целия ЕС, въз основа на микроданни за 2019 г., собствеността е по-често срещана в по-слабо урбанизираните области.
Като цяло 27% от населението на ЕС притежава дом с ипотека, като делът варира от 1% в Румъния и 2% в България до 52% в Швеция и 61% в Нидерландия. По-висок процент (44%) притежават дом без ипотека - от 95% в Румъния и 84% в Хърватия, до 14% в Дания, 12% в Швеция и 8% в Нидерландия.
В ЕС собствеността на жилища е намаляла с 1 процентен пункт (п.п.) от пик от 71% през 2012 г. до 70% през 2020 г. В една държава (Полша) притежанието на жилища се е увеличило с повече от 3 п.п., но е намаляло с над 3 п.п. в Дания, Кипър, Испания, Литва, Финландия и България.
Наблюдава се стабилно нарастване на дела на жилищата, притежавани с ипотека, от 36% през 2010 г. на 38% през 2020 г. В бившите комунистически страни, в които не е имало ипотечен пазар, се отчита голямо увеличение.
От 2010 г. до 2020 г. двете държави членки с най-голям ръст на собствени жилища са Естония и Словакия.
Спадът при собствеността на жилища е съсредоточен сред младите хора и групите с ниски доходи. Между 2010 г. и 2019 г. наемът става все по-разпространен както сред младите на възраст 20-29 години, като делът на наемателите се е увеличил от 66% на 68%, така и по-специално сред хората на възраст 30-39 години, където има увеличение от 38% до 45%.
В ЕС собствеността на жилище е по-разпространена сред хората на възраст над 40 години, отколкото при тези между 18 и 40.
Между 2010 г. и 2019 г. разликата се е увеличила най-много в Швеция (с 12 процентни пункта), Испания (14 п.п.), Ирландия и Дания (и двете по 15 п.п.), Португалия (18 п.п.) и Италия и Кипър (и двете по 20 п.п.). Тези увеличения до голяма степен се дължат на намалената собственост на жилища сред хората на възраст 18-40 години.
Като цяло в ЕС притежаването на жилище е по-рядко (51.3%) сред хората в риск от бедност - с доход под 60% от националния среден доход - отколкото сред останалите (73.5%).
При хората, изложени на риск от бедност има по-рязък спад на притежателите на жилища - 1.8 п.п. между 2010 г. и 2020 г. (от 53% на 51.2%), в сравнение с намаление от 0.6 п.п. сред останалите (от 74.1% на 73.5%).
Интересно е да се отбележи, че в групата на собствениците на жилища липсата на ипотека е по-често срещана при хората, които са изложени на риск от бедност (78%), отколкото при тези, които не са (60%). Това важи за всички държави членки с изключение на Люксембург.
Процентът на собственост без ипотека е особено висок сред необвързаните хора на възраст над 65 години: 77 на сто притежават дом, а почти 9 от 10 (87%) от тези собственици притежават жилища без ипотека.
Делът на хората над 65, които са в риск от бедност и имат собствено жилище, е по-висок в селските райони, отколкото в градовете. Такава разлика няма при тези на възраст 65+, които не са в риск от бедност.
По данни от 2020 г. над половината (53%) от хората в ЕС живеят в къща, 46% в апартамент и 1% в друг тип сграда. Най-често живеят в апартамент в Испания (66%), а най-рядко - в Ирландия (9%).
Наблюдава се стабилно нарастване на хората, живеещи в апартаменти, от 45.4% през 2010 г. на 46.3% през 2020 г.
В България по данни от 2020 г. 54% живеят в къща, а 46% - в апартамент.
Като цяло в ЕС между 2010 и 2019 г. разходите за жилища са се повишили с 8% за собствениците на жилища и с 23% за наемателите. Най-голямо процентно увеличение за наемателите (над 40%) е регистрирано в Португалия, Полша, Гърция, България, Естония и Латвия.
Цените за покупка на жилищата са се покачили от 2014 г. насам. През 2022 г. цените на имотите са започнали да намаляват, например в Дания и Нидерландия. Като цяло в ЕС се наблюдава спад от 1.4% между третото и четвъртото тримесечие на 2022 г.
Разходите за поддръжка и водоснабдяване са се увеличили между януари 2005 г. и септември 2021 г. съответно с 50% и 54%. Енергийните разходи са нараснали със 74%. Въпреки че пълното изследване на причините за това е извън обхвата на доклада, се отбелязва, че руската война срещу Украйна е изиграла ключова роля.
