Инфлационният натиск в Централна, Източна и Югоизточна Европа е по-силен отколкото в напредналите икономики от Европейския съюз(ЕС), което изисква от централните банкери в региона да провеждат по-строга парична дисциплина за по-дълъг период от време отколкото Европейската централна банка, твърди Алфред Камер – директор на европейското управление на Международния валутен фонд.

След като ценовият ръст слезе под двуцифреното си изражение, някои централни банки започнаха да понижават лихвите, начело с Унгария, Полша и Чешката република. А румънската им колежка засега се въздържа да променя лихвената политика.

“Инфлационният спад е по-бавен в Румъния, Молдова, Черна гора, Унгария и Сърбия отколкото в другите части на Централна, Източна и Югоизточна Европа”, посочва Камер. Но обобщава, че “като цяло инфлационният натиск в региона остава по-силен отколкото в другите европейски стопанства”. Поради което препоръчва запазване на по-строгата парична политика.

Инвеститорите вече са вкарали в цените намаление на лихвите от ЕЦБ през юни, като повечето парични стратези са подкрепили подобно очакване.

В подготвено за икономически форум в хърватския град Сплит изказване Камер посочва, че правителството планира да изтегли извънредните мерки за подкрепа на домакинствата и компаниите през тази и през идната година, което ще помогне на битката с инфлацията като ограничи потреблението.

Икономистът от МВФ коментира, че в периода 2021-2023 година се наблюдава ерозия на доверието в икономическите институции в европейските развиващи се пазари, а в централните банки на някои от тях има политическо вмешателство. Според него, за да могат централните банкери да изпълняват задълженията си, особено за овладяване на инфлацията, независимостта им е от изключително значение. Докато опитите за намеса подронват престижа им и оскъпяват провеждането на паричната политика.

Камер се опасява, че постигането на по-бавен и безинфлационен икономически растеж в региона няма да е лесно, но е от изключителна важност предвид по-трудната задача за засилване на перспективите за стопански растеж на развиваща се Европа по устойчив начин. Той обяснява, че дори преди избухването на пандемията от КОВИД-19 скоростта на сближаване на развиващите се европейски икономики с напредналите им партньори от Стария континент се е забавило.

Това, според Камер, означава, че държавите ще се доближат до средния жизнен стандарт в Европейския съюз, без развиващите се европейски пазари, едва около 2100 г. – или с 50 години по-късно от първоначалните предвиждания.