Напрежението в Източното Средиземноморие може да донесе на Турция санкции, ако тя продължи да търси петрол и газ в оспорвани води. Това съобщи председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен на Европейския съвет, започнал снощи.
Лидерите се съгласиха да прегледат поведението на Турция през декември и да наложат санкции, ако не е спряла с провокациите.
Предупреждение за санкции срещу Анкара имаше и от върховния външнополитически представител на ЕС Жозеп Борел, при това списъкът с възможни мерки включваше и икономически рестрикции. Според Борел Турция трябваше да спре проучвателни дейности и учения във води, оспорвани между нея и Кипър и Гърция, до следващата среща на върха на блока.
Германия обаче бе против твърда позиция спрямо Турция, защото се опасяваше, че ще попречи на усилията Анкара и Атина да намерят решение. Двете държави заявиха готовност за диалог и стъпки за намаляване на напрежението, включително в рамките на НАТО (чрез създаване на "механизъм за предотвратяване на военни конфликти"), ден преди срещата. Това е "гореща линия", която цели да избегне инциденти в Средиземноморието между съдове на двете държави.
Фон дер Лайен обаче предупреди, че "конструктивните отношения" с Анкара са възможни "само ако провокациите и напрежението спрат." "Имаме инструменти, които може да приложим незабавно."
Заради колебливостта в Съвета обаче Кипър блокираше налагането на други санкции - срещу Беларус. Приетият компромис, удовлетворяващ Никозия, включва остър език от евролидерите и дава време на Турция, но не изключва напълно твърдите мерки.
"ЕС отправя ясна заплаха от санкции срещу Турция, ако продължава да нарушава международното право, написа в "Туитър" австрийският канцлер Себастиан Курц, чието правителство отдавна втвърди тона срещу Анкара.
Според председателя на Европейския съвет Шарл Мишел това е част от "двойната стратегия" на ЕС - от една страна, продължава да предлага на Турция тесни търговски отношения, но, от друга, не изключва мерки, ако напрежението в Източното Средиземноморие продължи.
За "Ройтерс" неназован дипломат продължава: "Това беше максималното, което Меркел можеше да понесе. Тя чувстваше, че съюзът трябва да даде на Турция шанс за още няколко седмици. Но Турция е предупредена и топката е в нейния терен."
Високопоставен на турското външно министерство, пожелал да запази анонимност, казва пред същата агенция, че страната му няма да бъде спряна от санкции, които, напротив, може да попречат на диалога, планиран между Анкара и Атина.
Според него Турция - спряла за известно време проучвателните си дейности с аргумент, че основният сеизмичен кораб "Оруч реис" минава през "техническа поддръжка" - ще продължи с "офшорната си програма" и така ще "защитава правата си върху континенталния шелф и също правата на кипърските турци".
Турция, която има най-дългата брегова ивица в Средиземноморието, но е заобиколена от гръцки острови, някои от които на стотици километри от континентална Гърция, оспорва размерите на икономическата зона около тях, за които претендира Атина, с аргумента, че островите нямат континентален шелф според международното право.