През септември необходимият нетен месечен доход на работещ човек, живеещ сам, трябва да е поне 1103 лева, за да може да покрие разходите за издръжка, включващи храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт. Брутната заплата за издръжка е от 1421 лв., показват данните на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ, представяни на онлайн пресконференция.

В сравнение с декември миналата година има увеличение на заплатата за издръжка с 56 лева за живеещ сам работещ човек. Спрямо предходното тримесечие увеличението е 34 лева.

През юни необходимият нетен месечен доход на работещ от едночленно семейство беше 1069,25 лв, а брутната заплата за издръжка - 1378 лева.

Доходите на двамата работещи възрастни в типичното българско семейство, което в момента е от двама възрастни работещи и едно зависимо дете до 14 г., трябва да са по 1279 лева брутна работна заплата на всеки от работещите, за да може семейството да живее нормално. Чисто двамата трябва да получават по 992 лева.

Изчисляването на заплата за издръжка се прави от института от началото на тази година и за втори път резултатите по изследването бяха посочени днес.

След 30-годишен опит в изчисляването на необходимите средства за издръжка на живота за 4-членно домакинство, през последните две години ИССИ работи за разработването на методика за изчисляване на заплатата за издръжка. Между двете понятия - "издръжка на живота" и "заплата за издръжка" - има различия. Изследването за издръжка на живот показва обективно необходимата за даден вид домакинство сума от средства, докато стойността на заплата за издръжка е израз на необходимия среден размер на работната заплата, която осигурява тези средства, в зависимост от броя на работещите и членовете на семейството на издръжка.

И при двете понятия се използва потребителска кошница.

Заплатата за издръжка е "измерител на доход от труд, който позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социалноприемлив стандарт на живот". Доходите, получени от заплата, трябва да бъдат достатъчни, за да се осигури активно участие в обществения и социалния живот; например, трябва да осигури "средствата и свободното време за участие в гражданския живот на нацията", както и на адекватни средства от гледна точка на храна и подслон.

В най-общ вид заплатата за издръжка показва каква е стойността на една зададена базисна потребителска кошница към периода на наблюдение на цените.

Потребителската кошница включва 479 хранителни, нехранителни стоки и услуги (без консумация на алкохол и тютюн): хранителни - 162 бр., и нехранителни стоки и услуги - 317. Приема се, че семейството живее в собствен дом (съобразно статистиката - това е ситуацията при 84 на сто от българските семейства), жилищна площ - 70 кв. м.

Информацията представят президентът на КНСБ Пламен Димитров, директорът на ИССИ д-р Любослав Костов и зам.-директорът на института Виолета Иванова.

Наскоро КНСБ прогнозира ускоряване на поскъпването и инфлация от 4-5% на годишна база до края на годината.

Синдикатът настоява за 760 лева минимална заплата от януари 2022 г. и 500 евро до 2024 г.

КНСБ смята за наложителен ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5 на сто), като преимуществено да нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17.5 на сто). Това ще ни осигури постигането на съотношение минимална - средна работна заплата 50 на сто към 2025 г. Така поне половината от наетите работници и служители ще получават "заплата за издръжка" (измерител на доход от труд, който позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социално приемлив стандарт на живот) към 2022-2023 г.

Според синдиката средната работна заплата трябва да стане 2450 -2560 лева през 2025 г., а минималната- 1239 лева.