Само за март българите, които работят и живеят зад граница, са изпратили на семействата си тук малко над 107,6 млн. евро. За сравнение, през третия месец na 2017 г. постъпленията са били 106,2 млн. евро. Това показва справка на Investor.bg в данните за платежния баланс, публикувани ежемесечно от Българската народна банка (БНБ).

Общо за първите три месеца от 2018 г. сънародниците ни зад граница са изпратили в родината си 287 млн. евро, което е с 3,9 млн. евро повече, отколкото за същия период на миналата година.

В същото време преките чуждестранни инвестиции в страната по предварителни данни намаляват със 125,4 млн. евро за март 2018 г. при намаление с 80,1 млн. евро за март 2017 г.

За периода януари–март 2018 г. капиталовложенията в страната са в размер на 179,1 млн. евро (при 273,1 млн. евро по същото време на миналата година).

Макар и данните да са предварителни и впоследствие често да биват ревизирани в положителна посока, тенденцията остава тревожна и показателна за състоянието на българската икономика и доколко страната ни е привлекателна дестинация за инвестиции. 

В доклада към Бюджет 2018 е заложено, че притокът на преки чуждестранни инвестиции ще продължи постепенно да се възстановява, като размерът им ще възлиза на около 4,3% от БВП средногодишно за прогнозния период до 2020 г.

В периода 2018-2020 г. БВП се очаква да нараства номинално с по около 4,5 млрд. лв., докато реалният растеж се движи в границите на 3,1-3,2%. На фона на прогнозата за растежа на Европейската икономика от 1,8-1,9% за същия период икономиката на България има значително по-добри перспективи. Прогнозираното ускоряване на растежа на инвестициите в икономиката ще повиши приноса на капиталовите запаси за потенциалния растеж, твърдят от МФ. 

Текущите данни обаче не са толкова розови, а отново показват, че не само инвестициите, а и паричните преводи от емигрантите дърпат икономиката напред.

Основните трансфери на българите продължават да идват от САЩ, Испания, Италия и Гърция. И именно тези средства влизат директно в обращение. Описаните по-горе суми са и потвърждение на данните на НСИ, според които потреблението е основният двигател на икономиката. Неведнъж сме писали, че помощта, която сънародниците ни зад граница изпращат тук, отива за погасяване на битови сметки, кредити, здравеопазване, образование и различни покупки.

Разбира се, тази статистика не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2 500 евро.