Проверката на Националната агенция за приходите (НАП) не е открила данни за притежание на укрити сметки в чужбина на магистрати и политици, стана известно от думите на изпълнителния директор на агенцията Румен Спецов.

След като присъства на заседание на комисията по превенция и противодействие на корупцията, където бе разпитан за резултата от проверките, Спецов заяви пред журналисти, че при нито едно от 38 проверявани лица не са открити нарушения.

Той разясни, че при проверката от страна на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) са били открити разминавания между декларираното имущество, доходи, банкови сметки и реалните притежания, а целта на НАП е била да установи произхода на средствата, които не са посочени в декларациите. По думите му проверката на НАП е установила, че недекларираните средства са от друга конкретна дейност, което не означавало, че не са с неизясенен произход, добави Спецов.

Малко след изслушването председателят на парламентарната антикорупционна комисия Михал Камбарев също отказа да посочи имена, тъй като заседанието на комисията е било закрито, но добави следното: "За пореден път стигаме до извода, че има един държавен орган, който не работи. Дотук направихме няколко изслушвания по този списък - на ДАНС и НАП, има един списък от висши държавни служители, които са с недекларирани имоти и сметки в чужбина. От ДАНС ни казаха колко голям е списъкът, той е отишъл в прокуратурата и оттам един по един тези хора отиват в НАП за проверка. Оказва се, че само една трета от хората, които са били в списъка на ДАНС, са били проверени от НАП.

По думите му оттук нататък комисията най-вероятно ще поиска изслушване на главния прокурор Иван Гешев, който да даде обяснение защо не е бил предоставен целия списък.

Миналата година прокуратурата също не откри магистрати и политици с недекларирани сметки в чужбина. Тогава стана известно, че сред проверяваните е имало двама народни представители, двама зам.-министри, двама председатели на общински съвети, един кмет, четирима зам. кмета) и за 27 магистрати (17 съдии, петима прокурори и петима следователи).

Тогава прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП) възложи на Национална агенция за приходите (НАП) данъчни проверки за периода от 2016 г. до 2019 г. Целта била да бъдат установени конкретните банкови сметки в чужбина, размерът и произходът на финансовите средства, постъпили по тях, както и притежавани недвижими имоти в чужбина и произходът на средствата за придобиването им. Месец след това проверка е възложена и на антикорупционната комисия.

За списъка с имоти и сметки в чужбина преди изборите говори служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Неколкократно той твърдеше, че по времето, когато е била оглавявана от Сотир Цацаров, прокуратурата е разполагала с данни за близо 80 души с постове във властта, които са имали недекларирани сметки в чужди банки или имоти в чужбина, но е премълчала за половината от тях. По думите му става дума за магистрати - съдии, прокурори и следователи, за народни представители, както и хора с постове в местната власт. В крайна сметка е започнала проверка, която е приключила за 38 души от списъка, твърдеше Рашков. Той заяви, че ще обяви имената на хората в списъка след вота.