401 871 стопанства са изчезнали от картата на България за петнадесет години. Данните съобщи проф. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия (ССА) - София. Това стана ясно по време международния симпозиум „Устойчиво земеделие и селските райони в контекста на климатичните промени“, който се проведе в края на месеца в столицата. Проф. Иванов представи статистиката за състоянието на фермите от 2005 г. до 2020 г., когато беше последното преброяване на земеделските стопанства у нас. В изследването са включени различни по големина ферми, като основният показател, по който са селектирани на малки, средни и големи, са разбивки в зависимост от доходите им. Сривът за посочения период е изчислен на 75%, сочи проучването.
Най-ярко процесът на изчезване се вижда при фермите с доходи под 2000 евро. От 2005 г. до 2016 г. те са намалели от 299 240 до 104 898, като най-тежкият период е между 2016 г и 2020 г., когато за четири години най-малките са се свили до 49 043, което прави 84% надолу. Фермите с доходи между 2000 и 4000 евро през 2005 г. са били 166 598, като през 2010 г. има рязък спад до 59 473, а през 2020 г. те вече са 21 983 броя, което прави надолу с 87%.
И докато най-малките не са устояли на динамичните промени отпреди влизането ни в ЕС и следващите, то фермите, които са оценени с доходи от порядъка на между 8 хил. и 15 хил. евро, са се увеличили. Очевидно помощите, които са получавали, са им помогнали да се стабилизират. Кривата показва точно в този сегмент много интересно развитие. През 2005 г. тези стопанства са били 8238, през 2007 г., когато фермерите започнаха да получават европейски субсидии, те са скочили няколко пъти, достигайки 42 086. Три години по-късно през 2010 г. те се сриват на 12 509, като тази бройка е устойчива, но се движи нагоре, докато стигне 14 784 през годината на пандемията 2020 г.
В скалата на големите стопанства обаче реалността е съвършено различна. Докато малките изчезват въпреки посланията, които идват за Обща селскостопанска политика от Брюксел, че те трябва да бъдат подпомагани, за да не се обезлюдят селските райони, наблюдаваме гигантски скок в нивото на най-едрите. Така например тези, които са с доходи между 8000 и 50 000 евро за 15 години, са нараснали със 138% и са достигнали числото 9225. 255% ръст в броя са отчетени от статистиката при тези, които имат икономически единици, които се движат между 50 000-100 000 евро. Те са стартирали през 2005 г. от 1553 и са достигнали през 2020 г. до 8438. Гигантски скок има при тези, които са в категорията на тези по-малки от 250 хил. евро. Тези стопанства са били 380 през 2005 г., а сега 3193, което е ръст от 740%.
В момента една ферма получава средно 12 хил. евро субсидии, но като се съберат тези на най-малките и на най-големите, каза Божидар Иванов. Той коментира пред „Телеграф“, че България като част от страните в Източна Европа е с много малки ферми.
Според него бъдещите промени на селскостопанската политика, в която се предвижда диференцирано подпомагане, вероятно ще откаже много стопани да се откажат от земеделие.
Причината е, че получаването на помощи са основната атракция за много от тях. „Ще има стрес за цялата система, всички се адаптираха, че субсидиите са част от действителността. Вероятно ще се ускори отпадането на средните стопанства, защото за малките стопанства, които получават до 50 хил. лв., помощите са движещ фактор да се занимават със селско стопанство“, коментира проф. Иванов. Според него Франция е пример за най-развито индустриално земеделие в Европа.
