България официално обяви, че засега се отказва от присъединяване в еврозоната. Това са обявили премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, цитирани от американското издание "Уол стрийт джърнъл".

"България, най-бедният член на Европейския съюз (ЕС) и един от малкото фискални лъчи светлина за блока на единната европейска валута, замрази за неопределено време дългосрочните планове за приемането ѝ, подчертавайки охлаждането на ентусиазма на най-новата финансово стабилна държава към нестабилното евро", пише вестникът.

Борисов и Дянков са казали в интервюта в София, че са взели решение страната ни да се откаже от плановете си да стане част от еврозоната. То е дошло като отговор на влошаващите се икономически условия и нарастващата несигурност по отношение на перспективите на блока. Заедно с това решението следва една нова вълна от обществено мнение в страната, която е в третата си година от една сурова антикризисна програма.

"Този импулс възникна в мисленето ни и в това на обществеността... В момента не виждам никакви ползи от влизането в еврозоната, само разходи", е заявил финансовият министър. "Хората с право искат да знаят кого ще се наложи да спасяват, след като се присъединят. Това е твърде рисковано за нас и освен това не е сигурно какви точно са правилата и какви се очаква да бъдат до една или две години", е добавил той.

Изданието припомня, че европейската дългова криза е принудила други фискално стабилни страни-членки на ЕС да се откажат от приемане на еврото. Министър-председателят на Литва Андриус Кубилиус миналата седмица заяви, че държавата ще се присъедини към блока, едва когато "Европа е готова", сигнализирайки, че предишният ентусиазъм на правителството му се е охладил.

Това дойде след становището на премиера на Латвия Валдис Домбровскис, че кабинетът му ще предприеме тази стъпка през пролетта на 2013 г., което е в контраст с предишното намерение за присъединяване през 2014 г.

"България спечели аплодисментите за успешно редуциране на бюджетния си дефицит до 2,1% от БВП през 2011 г., орязвайки заплатите и пенсиите", продължават от "Уол строийт джърнъл". Икономиката се е стабилизирала посредством валутен борд, който "прикрепя" лева към еврото и принуждава правителството да се придържа към стегната политика. След три години фискална строгост, сега София покрива всички критерии, за да се присъедини към т. нар. "чакалня за еврозоната" - Европейския валутен механизъм ERM II (European Exchange Rate Mechanism).

Борисов обаче е заявил, че опасенията на страната са се засилили с нарастващите спорове между европейските лидери за това дали да отговорят на призива на Германия за приоритизиране на фискалната дисциплина пред растежа или да се придържат към политика на икономическо разрастване.

"Сигурен съм, че сега обезателно ще станем свидетели на разделяне в Европа, тъй като много правителства не са готови да преглътнат трудните решения, които се налага да вземат. Това е като разглезено дете, което не иска да отиде на зъболекар, за да си оправи зъбите, въпреки че знае, че трябва да го направи", е казал българският премиер. Той добави, че „този момент е критичен за еврозоната и за ЕС“.

Econ.bg припомня, че през юли тази година вицепремиерът Дянков обяви, че на този етап България няма изгода да влиза в "чакалнята" на еврозоната и макар да е готова да предприеме тази стъпка, е по-добре да се изчака, докато стане ясно "какво точно става" в европейския блок.

По думите му тогава през 2009 г., когато е станал финансов министър, приемането на еврото е било основна цел на държавата. В годините до 2012 г. обаче еврозоната се е изправила пред различни проблеми, които в крайна сметка са обусловили сегашната несигурност в нея.

В края на същия месец той потвърди становището си и посочи пред "Файненшъл таймс", че финансовата криза е направила еврозоната непривлекателна и именно по тази причина България засега няма да се включи в нея.

"Ако желаехме, можехме още утре да приемем еврото и след две години да сме в евросистемата", уточни Дянков и добави: "Въпреки това обаче решихме да изчакаме още. Искаме да знаем как ще изглеждат променените правила и дали ще са от полза и за нас, или пак са насочени към най-нуждаещите се държави".