Цените на китайските акциите регистрираха ръст в понеделник (18 ноември) в следствие на смелия и широкообхватен план за реформи на страната, който включва облекчаване на политиката за едно дете и усилия за засилване на потреблението.
Първото схематично изложение на плана, представено в края на четиридневната среща на властите в Китай разочарова пазарите с липсата си на детайлност. В петък (15 ноември) обаче беше представен по-подробен доклад, който получи похвали заради амбициите и обхвата, заложени в него, пише агенция „Ройтерс“.
Изтеклите документи засилиха купуването на местни акции още в петък, като в понеделник този процес продължи с още по-високи темпове.
„Пълната версия на доклада адресира много несигурности и въпроси...и всеобхватността и дълбочината на реформите надминаха очакванията на пазарите“, смята Хайбин Жу, главен икономист за Китай в JPMorgan.
Китайският индекс CSI300 се увеличи 1,25%, след като в петък регистрира най-големият си ръст за последните два месеца. Индексът Shanghai Composite пък поскъпна с 1,1%. Същевременно индексът на Хонконг за Китай достигна най-висока стойност за последните 6 месеца, нараствайки с 3%.
Облекчаването на политика за едно дете доведе до поскъпване на акциите на производителя и дистрибутор на детски колички Goodbaby International с повече от 7%. При производителя на млечни продукти Mengniu Dairy ръстът беше почти 6%.
Книжата на небанковите финансови инструменти също поскъпнаха, но като цяло пазарните ръстове бяха отслабени от падащите цени на акциите на имотни компании. Причина и за двете са рекордните цени на недвижимите имоти, които доведоха до опасенията, че правителството може би ще се опита да успокои пазара и планира да въведе данък върху недвижимите имоти.
Освен обещания за това, че пазарите ще имат решаваща роля в ключови области на икономиката, като цените на ресурсите и финансовата система, новият план също включва мерки за увеличаване на градското население. В Пекин виждат мерките за подпомагане на стотици милиони жители на селата да мигрират към градовете като ключово за по-устойчивото развитие на втората най-голяма икономика в света.
Според анализатори и коментатори това са най-значителните реформи в Китай от тези на Дън Сяопин в края на 70-те и началото на 80-те, които отвориха страната към останалия свят и поставиха началото на икономическата експанзия.