На 23 юли тази година в сила влязоха промените в Закона за потребителския кредит. С тях беше поставен таван на годишния процент на разходите (ГПР) по потребителските, ипотечните и т.нар. бързи заеми. Според новите изисквания той не може да бъде по-висок от 50% от теглената сума. С нововъведенията в Закона за потребителския кредит отпадна наказателната такса за предсрочно погасяване на ипотечен заем след първата година от тегленето. Бяха премахнати още таксите за управление и усвояване на кредитите.

Няма да се събират никакви такси за управление и усвояване на кредита. Запазва се единствено тази за кандидатстване за заем. Също така кредиторът вече не може да събира повече от веднъж комисионни за едно и също действие. Към това влиза и ограничението за банките за промяна едностранно на лихвите само, ако в договора е предвидена възможност за намаляване или увеличаване на разхода по кредита.

Преди въвеждането на въпросните изменения експерти коментираха, че промените ще доведат до положителни промени за потребителите, както и ще предизвикат поевтиняване на кредитите. Дали това се случи на практика и какви точно са последствията от новите правила в Закона за потребителския кредит коментират за Econ изпълнителният директор на „Кредит Център“ Тихомир Тошев и Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Нови продукти при кредиторите

„Важна промяна, която е от съществено значение след измененията в законодателството, е слагането на таван на оскъпяването на заемите. Тази новост обаче не засегна потребителските кредити, тъй като и най-скъпите от тях достигат ГПР до 16-17%, а установеният таван е 50% от теглената сума“, обяснява Тихомир Тошев. По неговите думи от голямо значение е било и премахването на таксата за предсрочно погасяване при ипотечните кредити.

„При тях се създаде един изцяло нов непознат до сега вид продукт на нашия пазар – т.нар. ипотечен кредит с ограничена отговорност. Той позволява, ако клиентът има проблеми с покриването на заема, да върне жилището – т.е. то да се продаде. С това се приключат неговите задължения към въпросната финансова институция“, обяснява Тихомир Тошев.

„Самите промени едва ли могат да бъдат в полза на потребителите или на компаниите. Видяхме още в началото, когато промените влязоха в сила, започнаха да се отделят компании от българския пазар. Това показва, че намалява конкуренцията, а от там намалява и качеството на предоставяните услуги. Това е в ущърб на потребителите“, коментира Калоян Стайков.

Ефектът върху бързите кредити

„Промените се отразиха и при бързите кредити, въпреки че те намериха много вратички, които позволяват да се заобиколи поставения таван“, смята Тихомир Тошев. Според него това се отнася в пълна сила за микрокредитите, при които са били въведени нови такси, непряко свързани с оскъпяването на заема. По този начин в крайна сметка не се е стигнало до очакваното поевтиняване на бързите кредити, а само до формирането на нови допълнителни разноски по теглените суми.

Според Калоян Стайков след влизането на новите законови изисквания компаниите са започнали да искат поръчители и гаранции при тегленето на бързи заеми. „По този начин цялата идея се губи. Нали идеята е те да се отпускат бързо, без гаранция, без допълнително усложнение, за да може човек да вземе парите в кратки срокове. При искан поръчител човек може да отиде да си подпише договор направо с някоя банка“, смята той.

Експертът подчертава, че искането бързите кредити да могат да се третират по същия начин като потребителските, реално убива замисъла на този сегмент. Според него целта е бързите заеми да допълват останалите, а не да ги заместват.

За какво да внимаваме, когато решим да теглим кредит

„При тегленето на кредити най-важното нещо, което трябва да знаем е, че всъщност оскъпяването на заема не се разбира от лихвата. Българинът все още масово гледа лихвата и смятат, че там, където е най-ниска тя, е и най-изгоден заемът“, обяснява Тихомир Тошев.

Той подчертава, че е много по-важно хората да обърнат внимание на годишния процент на разходите (ГПР). Според него именно по този показател най-лесно се сравняват кредитите.

„При ипотечните кредити има и други условия, които трябва да се гледат. Например, ако потребителят иска да има застраховка „Живот“ към заема си, тя може да промени размерът на ГПР“, посочва Тошев.

„Човек на първо място трябва внимателно да си прочете договора, защото в него са записани всички условия, клаузи и такси. Без да се четат договорите не може да очакваме някой да ни защити от каквото и да е“, коментира Калоян Стайков.

Той допълва, че в повечето случаи текстът на договорите затруднява потребителите. Според експерта тогава е по-добре те да се обърнат към финансов консултант и да изчакат с подписването на документа, независимо колко спешно им трябват въпросните средства.

„Целият текст трябва да се чете внимателно – да се видят правомощията на кредитополучателя, както и неговите задължения. Ако не му е ясно какво пише, е по-добре да не го подписва“, казва Стайков.

Най-подходящият размер на месечната вноска по кредита

„Ако четиричленно семейство със среден месечен доход от 2200 лв. има ипотечен кредит, най-подходящият размер на месечната вноска по заема не трябва да надхвърля 800 лв.“, обяснява Тихомир Тошев. По неговите думи вноската не трябва да е по-голяма от разходите по всички кредити и лизинги на домакинството.

„При 800 лв. месечна вноска остават 1400 лв., които се смятат горе-долу достатъчни за покриванe на нуждите на едно домакинство. При възможност за обединяване на задълженията под общ заем това още повече ще намали разходите", почосва експертът.

Според него в случай, че потребител има няколко кредита, които са теглени от различни финансови институции през различни периоди и с различни лихви по тях, по-подходящо е те да се обединят в един заем при максимално добри условия за клиента. „Така той ще може да си избере нова дата за падеж на вноската, която му е удобна, да избере фиксирани и гратисни периоди“, допълва Тошев.