България е на последно място в Европейския съюз по достъп до гъвкави схеми на работа, показа анализ на "Евробарометър" за баланса между личния и професионалния живот, според който удовлетворени от баланса между ученето/работата и личния си живот в страната са 67%, а неудовлетворени са 30 на сто.
В анализа се отбелязва, че има значителни разлики на ниво държави членки в дела на хората на възраст под 65 години, които имат възможност да ползват гъвкави форми на организация на труда (например гъвкаво работно време, работа на половин работен ден, работа от вкъщи).
С изключение на четири държави повечето анкетирани имат достъп, но това варира от малко над половината в Кипър (51%) и Испания (52%) до осем на всеки десет или повече в Швеция (84%), Финландия (81%) и Великобритания (80%). Сред страните, в които малцинството от анкетираните заявяват, че имат достъп до гъвкави форми на работа, начело е България (39%), следвана от Хърватия (46%), Гърция (47%) и Литва (49%). В България 55% казват, че в компанията или организацията, където работят или са работили за последно няма такива възможности.
В осем държави членки поне половината от включилите се в допитването използват или са използвали тези възможности, като особено висок е делът им в Швеция (74%) и Финландия (68%).
Във всички, с изключение на три страни, най-малко половината от анкетираните имат достъп до гъвкаво работно време. Сред изключенията, в които процентът е по-малък, са България (48%), Латвия (47%) и Хърватия (45%). Във всички останали страни достъпът до гъвкаво работно време варира от половината от интервюираните в Литва до 71% в Швеция и Португалия и 70% в Малта.
В повечето държави разликите между половете по този въпрос не са значителни. Въпреки това в Белгия (12%), Германия (9%), Люксембург и Финландия (и двете по 8%) мъжете е значително по-вероятно от жените да кажат, че работата от вкъщи е или е била широко ползвана на тяхното работно място, докато в България (15%) и Франция (8%) жените е по-вероятно да дадат този отговор.
Във всички, с изключение на четири държави, по-малко от един на всеки десет анкетирани е "напълно несъгласен", че е или е било лесно да се ползват гъвкави схеми на работа. В Гърция (18%) и Хърватия (17%) почти една пета са дали този отговор, следвани от 15% в България. На другия край на скалата са Дания, Финландия и Полша, като и в трите държави едва 3% са "напълно несъгласни" с твърдението.
В повечето, с изключение на 10 държави, поне половината хора на възраст под 65 години са съгласни, че е или е било по-лесно за жените, отколкото за мъжете, да ползват родителски отпуск. Има обаче значителни разлики между страните членки, като в Латвия (51%) и в Естония (52%) малко повече от половината дават този отговор, в сравнение с един на всеки десет (80%) в Словакия. В Швеция едва 21 на сто споделят това виждане.
В Словакия (44%), Кипър (46%), България (47%) и Гърция (48%) най-малко четирима на всеки 10 анкетирани са "напълно съгласни" с това твърдение.
Във всички, с изключение на четири държави членки, по-малко от една трета от анкетираните смятат, че колегите им гледат лошо на взимането на родителски отпуск. Изключенията, където процентът е по-висок, са Португалия (33%), България (34%), Кипър (40%) и Гърция (43%). На другия край на скалата са Дания и Финландия (и в двете само 11% споделят това виждане), както и Естония и Швеция (и в двете 12 на сто). Делът на "напълно съгласните" с твърдението е изключително нисък във Финландия и Швеция (2%).
В България 31% от бащите са ползвали или възнамеряват да ползват родителски отпуск спрямо 43 на сто в ЕС, като 23% казват, че не са искали или не са мислили да го направят, 22% заявяват, че на работното им място няма такава възможност, а 11% - че не са знаели, че имат такова право.
В Швеция над половината бащи (55%) са ползвали такъв отпуск. В повечето останали държави не повече от една трета са го правили, с изключение на Дания (36%) и Финландия (39%). Изключително нисък е делът на даващите този отговор в Кипър (3%) и Румъния (5%)
Според статистиката основният фактор, който би окуражил българските мъже да ползват родителски отпуск, е по-голямата финансова компенсация за този период (50% при 41% е ЕС), а на второ място е предоставянето на по-добри гаранции за кариерата им през или след този период (30% и в България, и в ЕС).
България е на второ място по процент на хората, според които е по-лесно за жените, отколкото за мъжете, да вземат родителски отпуск. С това твърдение са съгласни 69 а сто от анкетираните, като преди България е Словакия (80 на сто). На последно място е Швеция, където само 21% споделят това твърдение.
С твърдението, че родителският отпуск има негативно влияние върху кариерата са съгласни 41% от българите, а на противоположното мнение са 48 на сто.