България е сред трите държави в ЕС, които изземват най-малко от гражданите си и бизнеса през данъци и социални осигуровки. Според обявените днес данни на Евростат за 2016 г. за дела на данъците към брутния вътрешен продукт (БВП), или сумата на данъците и нетните социални вноски като процент от БВП, за България възлиза на 29 процента, което незначително се понижава спрямо 2015 г., когато са отчетени 29,1 процента.

Според данните на Евростат, осредненото съотношение за ЕС е 40 на сто, а за Еврозоната дори е по-високо - 41.3 процента.

За целия ЕС има увеличение спрямо предходната 2015 година (39,7%), както и в еврозоната, където нарастването е дори повече (41,2% през 2015 г.).

Според данните на европейската статистика за 2016 година, преди нас, където съотношението между данъци и БВП е по-малко, са само Румъния (26.0%) и Ирландия (23.8%), като в Румъния има най-голям спад на показателя - от 28% през 2015 г. на 26% през 2016 г. Макар че северната ни съседка регистрира висок растеж, но и бюджетният дефицит нараства, поради което Европейската комисия й постави срок до 15 април 2018 г. да докладва какви мерки ще въведе, за да се справи с проблема.

Следващите три държави след Румъния, Ирландия и България с ниски нива на данъците и осигуровките спрямо БВП са Литва, Латвия и Словакия, но при тях съотношението е между 30% и 32%.

Най-голям ръст на съотношението данъци към БВП се отчита в Гърция (от 39,8% през 2015 г. до 42,1% през 2016 г.), следват Нидерландия (от 37,8% до 39,3%) и Люксембург (от 38,4% на 39,6%).

За разлика от тях, девет държави-членки, особено в Румъния (от 28,0% през 2015 г. до 26,0% през 2016 г.), Австрия (от 43,8% до 42,9%) и Белгия (от 47,6% до 46,8%).

При разглеждането на основните данъчни категории преобладават съществени различия в държавите-членки на ЕС. През 2016 г. делът на данъците върху производството и вноса е най-висок в Швеция (22.6% от БВП), Хърватия (19.6%) и Унгария (18.3%), докато най-нисък е в Ирландия (8.7%), Словакия (10,8%) и Германия (10,9%).

За данъците, свързани с доходите и имуществото, най-висок е делът в Дания (30,0% от БВП), пред Швеция (18,8%), Финландия (16,5%) и Белгия (16,3%). За разлика от България (5,4%), Литва (5,7%), Румъния (6,5%) и Хърватия (6,6%), където се отчитат най-ниско съотношение на данъци върху доходите като процент от БВП. Нетните социални вноски представляват значителен дял от БВП във Франция (18,8%), Германия (16,7%) и Белгия (16,1%), а най-нисък - в Дания (1,0% от БВП) и Швеция (3,3%).

На ниво Европейски съюз, през 2016 г. данъците върху производството и вноса представляват най-голямата част от данъчните приходи в ЕС (13.6% от БВП), следвани от нетното социално осигуряване (13.3%) и данъците върху доходите и имуществото (13.0%).

Подреждането на трите категории е малко по-различно в Еврозоната. Най-голяма част от данъчните приходи идват от нетните социални вноски (15.3%), пред данъците върху производството и вноса (13.2%) и данъците върху доходите и имуществото (12.6%).