Кредитният рейтинг на една страна често е сред първите показатели, които попадат в полезрението на един инвеститор. Той показва в каква степен един длъжник (държава или компания) е вероятно да изплати своите задължения. Колкото по-висок е кредитният рейтинг, толкова по-вероятно е това да стане, поради което различни инвеститори са по-склонни да закупуват дълга на съответната държава/компания и да инвестират в нея/нейната икономика.

В този материал ще разгледаме движението на кредитния рейтинг на България и ще направим съпоставка с други страни от ЕС.

Графика 1: КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ НА S&P ЗА БЪЛГАРИЯ (1998-2015)

На първата графика е визуализиран дългосрочният кредитен рейтинг на страната ни според S&P – едната от трите водещи рейтингови агенции (S&P, Moody's и Fitch). S&P е агенцията, която през последните години най-често променя оценката си за платежоспособността на нашата държава и освен това е единствената, която към днешна дата отрежда на страната ни „неинвестиционен“ рейтинг. Това, в общи линии, означава, че агенцията смята инвестициите в български държавни ценни книжа за несигурни.

• Както става ясно от графиката, в периода 1998-2006 г. кредитният рейтинг на страната ни непрекъснато се повишава, като от юни 2004 г. влиза в графата „инвестиционен“ (с оценка BBB+).
• В периода от Октомври 2008 г. до декември 2013 г. (включващ най-тежките години от кризата), България успява да запази своя положителен рейтинг, въпреки спадът до BBB и отрицателната перспектива при последната оценка.
• След началото на политическата криза у нас, рейтингът ни е намален на два пъти, достигайки неинвестиционния BB+ през декември 2014 г., където остава и до днес, маркирайки 10-годишно дъно на инвестиционния рейтинг на страната ни според S&P.

По-слабата оценка на страната ни не е изненадваща предвид случилото се с КТБ и увеличаващите се бюджетни дефицити и съответно държавен дълг през последните години. И все пак, намаляването на кредитния рейтинг на страната ни (поне засега) е видимо само в методологията на S&P:

• Кредитната агенция Moody's повиши рейтинга на България от Baa3 на Baa2 през 2011 г., когато рейтингът на повечето други европейски страни вървеше надолу. Оценката важи както за краткосрочните задължения на страната ни, така и за по-дългосрочните заеми и засега остава без промяна.
• Успяхме да запазим и своята платежоспособност според друга от водещите агенции – Fitch. От 2008 г. кредитният ни рейтинг по нейната методология е BBB- (за дългосрочни задължения) и F3 (краткосрочни задължения), което е най-ниският, но все пак „инвестиционен“ рейтинг, който агенцията отсъжда.

Графика 2: БЪЛГАРИЯ И ЕС

За да направим по-разбираемо сравнението между кредитния рейтинг на България и този на останалите страни-членки на ЕС сме използвали методологията на популярния сайт за икономически данни Trading Economics (TE). Тук кредитният рейтинт на страните варира между 0 и 100, като в оценката влиза и рейтингът, присъден от водещите рейтингови агенции.

Според TE кредитният рейтинг на България през 2015 г. е 52/100, което е по-високо от това в шест други страни членки на ЕС – Румъния (51), Унгария и Поргугалия (47), Хърватия (42), Кипър (36) и Гърция (9). Малко преди нас са страни като Италия (59) и Испания (62), които са сред най-тежко засегнатите от европейската дългова криза.

Графика 3: БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ СЪСЕДИ

Въпреки влошаващите се резултати, България продължава да бъде страната с най-висок кредитен рейтинг (52) на Балканския полуостров. Според методологията на Trading Economics непосредствено след нас се нарежда Румъния (51), следвана от Македония (45) и Турция (43).

Приложили сме и оценката на TE за страните от Западните Балкани (без Косово, за която няма данни). Най-висок кредитен рейтинг има Черна Гора (48), следвана от Албания с 33 и Босна и Херцеговина - 28.

Статията е публикувана от Инфограф. Явтор: Явор Алексиев.