България настоява да се въведе възможност за държавите-членки, прилагащи Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) да нотифицират над 10% обвързана подкрепа. Това заяви служебният министър на земеделието и храните проф. Иван Станков днес (18 март 2013 г.) в Брюксел на заседанието на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по земеделие и рибарство, информира пресцентъра на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Срещата на министрите ще продължи и утре, 19 март. Предмет на обсъждане е пакетът за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), като целта е да се постигне общ подход по четирите основни регламента от него.
По думите на министър Станков основен приоритет за страната ни е обвързаната с производството подкрепа - тази, при която подпомагането е обвързано с реалната продукция на фермерите, а не само с площта използвана земя. Позицията на България е, че обхватът на този вид помощ трябва да се разшири и да се увеличи бюджетът за него.
Гласуваното миналата седмица предложение на Европейския парламент (ЕП) е обвързаната подкрепа да се увеличи до 15% от СЕПП. Според българският министър това е стъпка в правилната посока. В Брюксел ще настояваме още Схемата за единно плащане да продължи да се прилага до 2020 г., когато е краят на следващия програмен период на европейския бюджет, при възможност за възползване и от базовата схема на права на плащане.
България подкрепа решението за подкрепата за малките ферми и за размер на еднократното годишно плащане до 1500 евро.
Проф. Иван Станков заяви позицията на страната, че изискването за поддържане на 7% екологично насочени площи е прекалено високо и посочи като добър компромис делът им за първата година да е 3%. Освен това според него налагането на санкции при неспазване на „зелените” дейности не следва да надвишава размера на „зеления” компонент.
"Зелените" плащания трябва да бъдат стимул за фермерите, за да спазват допълнителните изисквания, а не да бъдат наказание за тях", посочи земеделският министър.
По проекта за регламент за развитието на селските райони България възможността държавите да имат гъвкав подход по отношение районите с природни ограничения и плащания за агроекология и климат.