Дълго време правителството ни уверяваше, че сме номер едно в ЕС по някои икономически показатели, а не е така и анализът на класацията за конкурентоспособност на икономиките показва, че не е така. Това заяви Мартин Димитров, председател на парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм, на дискусия в Института по изследване на демокрацията, предаде БГНЕС.

България е на 53-то място по конкурентоспособност на икономиката или с 15 позиции по-назад от 2009 г. Това са данни от в Годишника на световната конкурентоспособност 2010, които бяха изнесени на дискусия, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на тема: "Международната конкурентоспособност на България 2010".

Страната ни участва за пети пореден път в престижната класация. Резултатите на икономиките, включени в годишника, се следят внимателно от международните инвеститори, което прави данните за 2010 г. още по-важни, предвид продължаващата криза в България, подчерта Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията.

Икономическата криза се е отразила в България на всички сектори в икономиката: търговия, инвестиции, заетост, финанси, производителност, реформи в социалната сфера, каза още Шентов.

Тази година България се класира с 15 позиции по-назад от 2009 г., когато сме били 38-ми сред общо 58 изследвани страни.

Още през 2009 г. у нас като проблеми се очертаха повишаването на инфлацията, трудният достъп до кредит, липсата на квалифицирани управленски специалисти, влошаването на имиджа и кредитния рейтинг на страната, намаляването на преките инвестиции.

Индексът за 2010 г. показва, че дефицитът по текущата сметка е свит в резултат на кризата, което отразява спада на чуждите инвестиции и потиснато вътрешно търсене, а не подобрена конкурентна позиция, показват още резултатите от изследването.

Като основни предизвикателства на преден план излизат дефицитът в консолидирания бюджет, намаляването растежа на БВП, безработицата, продължаващото изтичане на мозъци, намаляването на търговията и капитализацията на фондовата борса, подчерта Шентов.

Той допълни, че пречки пред бизнеса продължават да бъдат нелоялната конкуренция, сивата икономика и корупция, както и качеството на човешките ресурси.

Според Мартин Димитров голяма част от проблемите идват от недомислие в законите. Липсва например възможността на ниво Министерски съвет заедно със закона да върви оценка на неговото въздействие, подчерта Димитров. Въпреки негативните резултати трябва да вярваме, да се променяме и да приемаме най-добрите практики, иначе сме обречени да изоставаме, защото се развиваме в конкурентоспособна среда, каза още той.

Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, набеляза 4 групи с критерии, по които се оценява конкурентоспособността на дадена страна: икономически резултати, правителствени политики за развитие на икономиката, дали има конкуренция на пазарите и развитието на инфраструктурата, като под това се разбират не само пътища и магистрали, а и наука и иновации. Стефанов наблегна на мерките, които трябва да предприеме правителството: по-добро правоприлагане, върховенство на закона, увеличиване капацитета на публичната администрация, приоритетно развитие на иновациите, информационно-комуникационните технологии и човешкия ресурс.

Според Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, иновациите ни се развиват в много по-малка степен от тези в ЕС. Мерките, които предприема МИЕТ, са за приоритетно развитие на сектори, свързани с иновациите и подобряването на техническия потенциал, стимулиране на частния бизнес да прави същите инвестиции в иновации с до 50% грантово инвестиране на държавата, помощ към малките предприятия лесно да намират капиталовложения и стартиране на фондове за рисково финансиране, както и привличане на чужди инвестиции чрез ниски данъчни ставки, разширяване стимулирането по Закона за насърчаване на инвестициите, инвестиции в подобряване на транспортната и енергийна инфраструктура и активни мерки за по-ефективен пазар на труда.