Интервю със Светлана Александрова, ръководител на дирекция „Развитие на селските райони“ към Министерство на земеделието и храните.
Подходът ЛИДЕР е част от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за подобряване на потенциала за развитие на селските райони, като се разчита на местната инициатива и умения и се използват местните ресурси и възможности.
Какво представлява подходът ЛИДЕР?
ЛИДЕР е иновативен подход за прилагане на политики в селските райони, който цели децентрализирано управление на ресурси, които са съответно от фондовете, свързани със селскостопанската политика. Като дефиниция разглеждаме ЛИДЕР в селските райони и предимно в места, където има по-малки общини. В момента това са 231 селски района. Програмата за развитието на селските райони (ПРСР) обхваща 81% от територията на страната и 42% от населението на България. ЛИДЕР дава възможност на малки и микро фирми да се развиват и да имат необходимия свеж ресурс за започване на бизнес на дадена територия. Подходът кореспондира с приоритетите на ПРСР за преодоляване на обезлюдяването и борбата с бедността.
Досега има 35 одобрени местни инициативни групи (МИГ). Те обхващат 56 общини, територия около 25,8 хил. кв. км. и население 800 хил. жители. Идеята на тези местни инициативни групи е да изготвят стратегия, в рамките на тази стратегия се разработват проекти по мерки, които са в цялата ПРСР. Най-атрактивни за МИГ са проектите за Модернизация и техническо обновление на земеделските стопанства и Малка инфраструктура за общините. И в другите страни тези мерки са доста атрактивни.
Опитът показва, че МИГ може да се прилага от една община, а може да се прилага от 2 или 3 общини, които обаче трябва да са териториално гранични. Оказа се, че по-успешни са тези, които са с 2 общини – по-добре се управляват.
Каква е целта на ЛИДЕР?
Като цяло целта на ЛИДЕР е да подобри и бизнес средата, и местния потенциал като икономически да мобилизира местния ресурс – финансов, човешки, с цел да се постига заетост и растеж на съответното населено място. Целта е да се обединят хората - представителите на общината, на НПО-та и на бизнеса, и да се изграждат съответно и предприятия, да развиват стопанската дейност с цел по-добра икономика в съответния район.
От кога се прилага в България?
Подходът съществува от 1991 г., като най-голям опит има Франция от страните-членки. За този програмен период (2007 – 2013 г.) ЛИДЕР започва през 2011 г. Подходът е стартиран малко по-късно. Независимо че е стартиран по-късно, смятаме, че парите по ЛИДЕР ще се усвоят, включително съгласно преходния регламент проектите могат да се изпълняват до края на октомври 2015 г.
По отношение на практиката как се прилага подходът в страните? Всяка страна си избира. Франция , Германия – много децентрализиран – цялото управление е прехвърлено на местни структури. В други страни е по-централизирано. Всяка страна си избира подхода. Ние като страна, която за първи път го усвоява, не можем да си позволим пълно децентрализиране.
Националната селска мрежа също оказва съдействие и подпомага подхода ЛИДЕР в България, прави разяснения. Нейната цел е да подпомага местното сътрудничество и реализирането на проекти на територията на страната. Подпомага конкурентоспособността, подобрява оползотворяването на природни ресурси, качеството на живот, осигурява информираност, знания на хората, които са ангажирани с прилагането на тази програма.
Занапред искаме да опростим административните процедури, защото ние им изискваме много неща. Да помислим за прехвърляне на повече ангажименти на самите МИГ. Вече има Асоциация на местните инициативни групи, която е много активна и ни казва какви грешки има, какви пропуски, препоръки как да подобрим процедурите. Т.е. постигна се в последните 6 месеца много хубав диалог с тях. Много е важна комуникацията с МИГ и във всеки един момент да усещат, че имат нашата подкрепа.
Какъв е бюджетът и кой може да се възползва от подхода?
През настоящия програмен период (2007 - 2013 г.) отделения ресурс за ЛИДЕР е 2,7% от приноса на Общността. Бюджетът е около 76,9 млн. евро. Той е разделен по трите мерки. Най-много ресурс е отделен за мярката 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ – 54 млн. евро. Мярка 421 „Вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество“ е с 5 млн. евро. Мярка 431 „Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност“ – близо 18 млн. евро. Самото усвояване на средства зависи от самия МИГ. Т.е. той трябва да е много активен и мога да кажа, че вече има МИГ-ове, които са много активни с много добър капацитет. Най-голям ресурс е по мярка 41. Проектите са повече отколкото е предвидено в бюджета, особено по ос 3 – Публична инфраструктура.
Това, което е характерно за новия програмен период (2014 – 2020 г.) е, че за ЛИДЕР е предвиден 5 % от бюджета за ПРСР, което е почти удвояване. Т.е. бюджетът за новия програмен период е около 130 млн. евро. Минималният бюджет, който предвиждаме за следващия програмен период на операция в рамките на стратегията за водени от общността местно развитие е 500 хил. евро.
Ние внасяме ПРСР официално до края на юни в Брюксел. В новия програмен период мярката е под номер 19. Подходът е ЛИДЕР, а стратегията вече е водено от общностите местно развитие. Обхваща се територия от 10 до 150 хил. жители. В зависимост от населението се предвижда бюджет. Ако населението е до 15 хил. жители – бюджетът на МИГ е 1 млн. евро, с по-голямо население – 2 млн. евро. Разходите за популяризиране на стратегиите на отделните МИГ няма да с повече от 25% от общите им публични разходи. Ще имат право на авансови плащания – до 50% от стойността на бюджета, досега бяха много по-малко.
Колко са подадените проектни предложения към момента? Някои по-интересни от тях?
Важно е да се отбележи, че 35 МИГ сами си одобряват проектите. Досега са одобрили около 1405 проекта, в Държавен фонд „Земеделие“ са внесени 1359 проекта. В момента проектите се одобряват. Има сключени 523 проекта между МИГ, Държавен фонд „Земеделие” и бенефициентите на стратегията като стойността им е 38 млн. лева.
Стартирахме мярката 421 „Вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество“. Тази мярка е много полезна, за да могат те да си намерят партньори от другите страни и да си сътрудничат по прилагане на местни инициативи. Бяха сключени първите 12 договора. По тях всеки един МИГ работи с други МИГ-ове от ЕС, предимно Австрия, Италия. Това е много добро за обмяната на опита и придобиване на знания, защото все пак ние за първи път прилагаме този подход.
Някои от по-интересните проекти са например „Пътят на виното“ от МИГ Карнобат в партньорство с МИГ „Лясковец-Стражица“ на стойност 75,2 хил. евро. Става въпрос за съвместен маркетинг на продукти и услуги, вдъхновени от общи традиции. Друга такава инициатива е „Вкусовете от вчера“ на МИГ Раковски за 130 хил. евро за валоризация на културното наследство. Имаме и проект на тема „Биоземеделие“, свързан с новите предизвикателства в развитието на местни земеделски продукти с добавена стойност. Той е по инициатива на МИГ „Тунджа“ и е на стойност 14 хил. евро.
