Ускоряването на темповете на инфлация в глобален мащаб, започнало в края на 2021 г. и продължило през по-голямата част от 2022 г., принуди централните банки (и в частност Европейската централна банка) да започнат в средата на миналата година цикъл от повишения на лихвените проценти след повече от десетилетие в среда на нулеви/отрицателни нива на референтните лихви. 

Това е записано в изданието „Финансов сектор: оценки и очаквания”, изготвено от Министерството на финансите, което представя очакванията на широк кръг финансови посредници по отношение на основни макроикономически показатели и фактори, отнасящи се до извършваната от тях дейност. Публикацията анализира агрегираните очаквания относно икономическия растеж, инфлацията, основния лихвен процент, валутния курс на лева спрямо щатския долар и лихвените проценти по депозити и кредити. Осъществява се на базата на анкетиране на търговски банки, инвестиционни посредници, управляващи дружества и пенсионно-осигурителни дружества.

В резултат на случващото се през последните три години, в периода юли 2022 – август 2023 година лихвените проценти по основните операции на Европейската централна банка се повишиха общо с 4.25 процентни пункта. Въпреки високата степен на обвързаност на монетарните условия в страната с паричната политика в еврозоната по линия на паричния съвет и структурата на акционерния капитал на банковата ни система и на високата степен на синхронизация на бизнес цикъла в страната с този в евроозната, пазарните лихвени проценти по кредити и депозити в страната започнаха да отразяват повишенията от страна на ЕЦБ едва в края на годината въпреки бързата реакция на междубанковия паричен пазар. 

Същевременно, лихвени проценти в България нарастват в по-малка степен от тези в държавите от еврозоната, като по този начин в определени пазарни сегменти, като жилищните ипотечни кредити, те са значително по-ниски. 

На този фон, кредитната активност на търговските банки у нас остава висока, подпомогната от фактори както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането. За да подпомогне трансмисията, БНБ увеличи процента на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти от 5 процента на 10 процента от 1 юни 2023 година. Допълнително повишение на 12 процента е в сила и от 1 юли, както за привлечените средства от резиденти, така и за нерезиденти. 

Увеличение бе предприето и по линия на антицикличния капиталов буфер, който банките прилагат към кредитни рискови експозиции в България. В сила от 1 януари 2023 г., нивото му бе повишено от 1 процент до 1.5 процента, и на 2 процента, който ще е в сила от 1 октомври 2023 година. По този начин допълнително ще бъде изтеглена част от свръхликвидността в банковата система. 

Преобладаващ дял от финансовите посредници (59%) подкрепят тезата, че това се дължи на високата ликвидност в банковата система, както и на следвания устойчив модел на финансиране предимно от депозити на български физически и юридически лица. 

От всички участници в това издание на изследването, пенсионно-осигурителните дружества са с най-категорична позиция и считат, че фундаменталните фактори от страна на търсенето в България (номинални доходи, пазара на имоти и алтернативни опции за инвестиции) са сред причините за слабата и забавена към момента трансмисия на паричната политика на Европейската централна банка у нас. 

Останалата част от анкетираните експерти са посочили като по-значими факторите от страна на търсенето на заемни ресурси.