"Необходим е национален консенсус по приоритетите в земеделието, който да бъде постигнат при широк дебат извън формата само на изпълнителната власт и парламента", заяви министърът на земеделието и харните Мирослав Найденов на заседание на Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура при Президента Росен Плевнелиев, съобщиха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Темата на съвета беше „Национални приоритети в селскостопанската политика на Република България до 2020 г“. По думите на министъра дебата при Президента е много навременен, тъй като в момента се водят обсъжданията за следващия програмен период на Обща селскостопанска политика (ОСП).
На земеделския сектор може да се гледа като на локомотив за българската икономика. България трябва да се възползва от националното богатство с което разполага – земя, гори и вода, каза още министърът.
Според него има голямо търсене на български земеделски продукти, особено в Арабския свят, където има носталгия към нашите агнета и пилета. Като основен проблем за развитието на овощарството, растениевъдството и животновъдството министърът посочи липсата на работна ръка.
За Общата селскостопанска политика (ОСП) се разпределят около 40% от бюджета на Европейския съюз и е важно те да не бъдат намалявани, тъй като това е свързано със световната хранителна сигурност, подчерта министър Найденов. Той посочи, че в доклади на ООН и Световната организация по прехраната ФАО е обявен „код червено“ в това отношение.
Според него трябва политика по интегриране на малцинствата и насочването им към земеделие, тъй като в този сектор има голяма перспектива за заетост. Ако имаме консенсус и национална стратегия по тази тема и се възползваме от това, което ни дава природата, сме обречени на успех, категоричен бе министър Найденов.
Президентът Росен Плевнелиев обърна внимание на положителното развитие на земеделието. "През последните пет години ние виждаме развитието на сектор земеделие в България", каза той, цитиран от Агенция „Фокус”.
През 2007 г. брутната продукция на отрасъла в селското стопанство е 6,5 млрд. лева, през 2011 г. вече сме на 8,5 млрд. лева. Това са 2 млрд. лева ръст, заяви президентът.
Въпреки това той подчерта, че България внася десет пъти повече зеленчуци в момента, отколкото произвежда. "През 2000 г. ние сме имали около 1,3 млн. декара земя, на която са се произвеждали зеленчукови култури, днес имаме три пъти по-малко. През 2011 г. зеленчукопроизводството генерално е с огромен потенциал, но с негативен тренд на развитие", каза той.
"Земеделието е приоритетен отрасъл не само за България, но и за Европа и за света като цяло. Бюджетът на Европейската комисия за общата селскостопанска политика на Европейския съюз е огромен – това са 387 млрд. евро за земеделие за седемгодишен период. Това са 39,4% от бюджета на Европейската общност", посочи Плевнелиев.
"Очакваме тази сума да се запази и за периода 2014 – 2020 г. - това ще бъдат около 36,2% от парите на следващия период на европейската общност”, каза още държавният глава.
За България цифрите също са много внушителни – в първия стълб на общата селскостопанска политика ние имаме за периода 2007 – 2012 г. общо около 2,5 млрд. евро; във втория стълб имаме още 3,2 млрд. евро, допълни Плевнелиев.
"Всички участници в дискусията се обединихме и се постигна консенсус за приоритетите в развитието на земеделието в следващия програмен период. Навременна е индикацията от страна на президента, този дебат да се проведе сега”, каза от своя страна председателят на Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) Христо Цветанов след заседанието на Съвета за развитие на регионите, съобщи АЗПБ.
АЗПБ подкрепя залагането на екологично насоченото земеделие и насърчаване на развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството като две ключови приоритетни направления в отрасъла за периода до 2020 година. От Асоциацията считат, че фермерите, които развиват биологично земеделие и тези, които прилагат екологосъобразни практики в своето производство е оправдано да бъдат насърчавани чрез допълнителни плащания.
Но залегналото в проекторегламента на бъдещата Обща селскостопанска политика съотношение от 30% обвързани „зелени плащания” е твръде високо за България, предвид опита и усвояването на агроекологичните плащания към момента. Необходимо е българската позиция да бъде събразена с националните особености и да се работи в посока редуциране на този твърде висок процент.
Според АЗПБ не е удачно за страната основното плащане в бъдещата ОСП да е обвързано задължително с покриването на изискванията за „зелено плащане”, тъй като това ще рефлектира върху подпомагането на земеделието. Освен това Асоциацията на земеделските производители счита, че е необходимо да се работи в насока на стимулиращи механизми за производителите, които работят в сектор „плодове и зеленчуци”, с цел увеличаване на обработваемите площи и ръст в производството.
