Предвидената в закона необжалваемост по съдебен ред на актове на Комисията за финансов надзор и на нейните органи, включително и на тези, с които се отнемат разрешения за дейност на финансовите институции, контролирани от Комисията, е несъвместимо със закрепените от конституцията принципи на правовата държава, демократизма и правото на защита на всеки гражданин.

Необжалваемостта на актовете на Комисията, с които се налагат най тежки принудителни административни мерки, би създала предпоставки за некоректно упражняване на правомощията й, за злоупотреба с власт, а оттам и за корупция. Отчетите на Комисията пред Народното събрание не могат да бъдат ефективна гаранция за правата и свободите на българските граждани и не биха могли да доведат до отмяна на евентуални незаконосъобразни нейни актове, а още по-малко да възстановят настъпили неблагоприятни последици за засегнатите лица, смята президентът. Според него отнемането на правото на защита по съдебен ред на толкова широк кръг правни субекти превръща изключението, допуснато в чл. 120, ал. 2 от Конституцията, в правило, което обезсмисля принципа, съдържащ се в чл. 120, ал.1.

Република България не би могла да бъде правова държава, ако всяко парламентарно мнозинство, в зависимост от теснопартийните си интереси, предвижда във всеки нов закон или проект за изменение на закон необжалваемост пред съд на актовете на изпълнителната власт. Съдебният контрол върху актовете на административните органи е основен конституционен принцип, възприет във всички демократични правови държави. Президентът заявява категоричната си позиция, че и занапред ще се противопоставя на всякакви опити необосновано да се ограничава съдебният контрол върху актовете на администрацията.

Според президента, несъвместимо с принципите на правовата държава е и установяването на годишни такси, които ще се заплащат от контролираните лица за това, че върху тях се извършва държавен надзор. Заплащането на посочените такси придобива по-скоро характер на допълнително данъчно задължение. Това нормативно задължение би създало опасен прецедент в правната ни система. Ще сме изправени пред единствения случай в законодателството, при който контролираните лица ще плащат за това, че ги контролират, при това без да могат да обжалват най-тежките актове, с които се засягат техни права. На Комисията за финансов надзор със закон се възлагат властнически правомощия по осъществяване на регулаторна и контролна дейност и тяхното упражняване не е услуга, за която следва да се плащат такси, а осъществяване на публична функция.