Финансовите министри от Европейския съюз (ЕС) се договориха за общ план за спасяване на финансово затруднените банки без да оставят данъкоплатците да плащат сметката, предаде "Би Би Си".

Кредиторите и акционерите на банките ще понесат първите "удари". Те ще бъдат последвани от спестителите с депозити от над 100 000 евро. Ако това не е достатъчно, правителствата ще бъдат призовани да вземат мерки, а данъкоплатците ще бъдат сред последните варианти за поемане на загубите на кредитните институции.

Данъкоплатците се налагше да плащат за поредица от спасителни планове за банки през последните няколко години. Холандският министър на финансите Йерун Дейселблум заяви, че се бележи голяма промяна в начина, по който се помага на затруднените кредитни институции.

"Ако дадена банка изпадне в беда сега, Европа разполага с един набор от правила, за това кой да плаща сметката. Финансовият сектор сега в много по-голяма степен е отговорен за справяне със собствените си проблеми", каза той.

Следващата стъпка за правителствата на ЕС ще е да координират законодателствата си с това на Европейския парламент (ЕП).

Световната финансова криза, в съчетание с кризата с държавния дълг в еврозоната силно засегна банковия сектор в региона. Страни от целия ЕС - като Кипър, Испания и Ирландия - "наляха" десетки милиарди евро, в опити да спасят своите банки, изпаднали в затруднение.

По-рано този месец, министрите обсъдиха и насоки, за това как спешния спасителен фонд на еврозоната може да инжектира пари директно в банките. Фондът ще бъде в състояние да налее общо 60 млрд. евро в затруднените кредитори, но правителството на съответната страна, заедно с кредиторите и вложителите на банката, ще трябва да споделят тежестта на всяка помощ за оздравяване.

Припомняме, че финансовите министри от ЕС не успяха да се споразумеят по въпроса на предходното им заседание в Люксембург.