Съдържанието на вода в няколко вида шунка, изследвани от асоциация „Активни потребители”, е изключително високо. Показателят се движи между 74 и 77%, показват предварителните данни от изследването.

Оказва се обаче, че никъде няма ориентир какво трябва да бъде съдържанието на течности и производителите на практика могат да добавят колкото си искат вода, коментира Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциацията, съобщава в. "Монитор".

По думите му у нас може да има доброволен стандарт и за този продукт, за да се ориентират потребителите какво слагат в кошницата си. В САЩ и Великобритания има три вида шунка, като разграничението се прави чрез наименованието в зависимост от водното съдържание, посочи Николов.

Всяка компания, произвеждаща шунка у нас, сама прави техническата си документация, в която се упоменава и водното съдържание, уточни д-р Румен Караманов, член на Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България.

При производството на шунка се прави т.нар. „овкусяване” на месото и се влагат добавките, които са регламентирани в Наредба №8 на агенцията по храните. В нея строго е регламентирано процентното участие на всяка добавка. Влагането на вода в този случай обаче е неизбежно, защото при овкусяването добавките се вкарват в продуктите в разтворено състояние.

Затова опасността прекаляване с течностите е въпрос на самоконтрол, посочва експертът по храните. Контролният орган трябва да провери техническата документация на всеки един производител, какъв процент водно съдържание е заложено и дали това се изпълнява.

При шунката рандеманът може да достигне 50%. От килограм месо опитният производител може да направи кило и половина деликатес. Според специалиста в този случай трябва да се работи както при пилешкото месо, където беше ограничено допълнителното добавяне на вода.

Европейският регламент 543 ограничава водното съдържание, но разрешава овкусяването на месото. Това обаче е вратичката, през която може да се добавя течност и да се вдига теглото на продуктите.

Никой не отчита, че овкусителите се вкарват с течност и така водното съдържание става изключително високо. Подобен проблем съществува и с пресните меса у нас. Голяма част от тях влизат във веригите и се продават като пресни меса, но всъщност при тях има намеса и водното съдържание е повишено заради употребата на консерванти и хранителни добавки.

Всяко третирано месо обаче трябва да се определя като полуфабрикат и няма място на щанда за пресни меса, категоричен е д-р Караманов.