Близо 7000 са регистрираните сдружения на собственици на многофамилнми жилищни сгради в страната към днешна дата. В тях са включени около 1 млн. български граждани, които имат интерес да предприемат мерки за енергийна ефективност. Това отчете заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова по време на международната конференция „Устойчиви градове – нови възможности и предизвикателства пред общините“, организирана от „Хабитат България“ като част от проект “Build Solid Ground”.
Зам-министър Крумова обясни, че най-късно до средата на 2019 г. се очаква да приключат дейностите по обновяването на всички 2022 жилищни сгради в страната, които се финансират по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Преди това ще предложим и новия модел, по който програмата за саниране ще продължи. Заместник-регионалният министър отбеляза, че в рамките на настоящата програма се очаква да бъдат обновени общо около 11,5 млн. кв. м разгъната застроена площ, което представлява около 150 хил. жилища с близо 350 000 живущи. В рамките на програмата са били заети около 70 000 лица, както от строителните фирми, така и консултанти, проектанти, инженери и производители на строителни материали. „Нашите анализи сочат, че в страната трябва да се обновят почти 44 000 жилищни блока, като с наличното финансиране обхващаме само 2022 от тях. Останалите 42 хил. ще се реновират по нов механизъм, посочи Крумова.
Възможните източници за тази цел са съфинансиране от собствениците на жилища, които са най-заинтересовани от мярката, европейски програми, международни финансови институции, търговия с емисии и др. Зам.-министър Крумова отчете, че ефектите от програмата за енергийна ефективност са значителни. Анализите сочат, че само от блоковете, санирани до 2017 г., са спестели над 157 килотона въглероден диоксид и 470 000 мегаватчаса електроенергия годишно.
При завършване на всички 2022 сгради ще се пести близо 1 млн. мегаватчаса електроенергия на година и двойно повече вредни емисии. Отчита се и повишаване на температурата до 5 градуса в обновен апартамент, а сметките за отопление са намалели с 40 до 60 на сто. „Най-сериозно спестяване се отчита при домакинствата, които се отопляват на твърдо гориво - дърва и въглища, които са и най-големите замърсители на въздуха през зимата“, каза още Крумова.
Ползите са и по отношение на повишения топлинен комфорт на жилищата, а оттам и възможността за отопляване на повече помещения, което е пряко свързано със здравето на хората, енергийно спестяване, намаление на вредни емисии, подобряване облика на градовете, повишена стойност на жилищата, спестен финансов ресурс за собствениците, който се влага за други дейности и т.н. „МРРБ е за продължаване на програмата и е убедено, че общините трябва да запазят активната си роля в бъдещото й управление“, категорична бе зам.-министър Крумова.
По думите й програмата за саниране в краткосрочен план до 2025 г. трябва да продължи освен с въвеждане на алтернативен източник на финансиране, и с диференцирана подкрепа според различията на регионите в страната, а не по унифициран модел. Важно е да се заложи и приоритизация, която да насочи програмата към икономически изостаналите региони, градовете с най-мръсен въздух, поощряване към включване в ТЕЦ и др.
Бъдещата програма трябва да акцентира сградите да се снабдяват с мерки за енергийна ефективност, отговарящи на клас “B”, разширяване на обхвата с дейности като опазване на въздуха, подмяна на отоплителни и горивни инсталации. Освен това трябва да се включат и еднофамилните жилищни сгради и залагане на повече мерки с възобновяеми енергийни източници и подмяна на ВиК системите.
