Към края на 2016 г. се очаква държавният дълг да е около 25,8 млрд. лв. - значително под предвидените за годината 26,6 млрд. лв. в Закона за държавния бюджет. 

Това пише в Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2017 - 2019 година. 

Стратегията е качена на Портала за обществени консултации към Министерския съвет и становища по нея се приемат до 9 ноември.

Размерът на държавния дълг ще падне до 25 на сто от БВП 

Размерът на държавния дълг в абсолютни стойности да нараства, но като съотношение спрямо прогнозния БВП да спадне на около 25 на сто към края на периода, пише в документа. 

Номиналното нарастване на дълга се очаква да бъде компенсирано от прогнозния по-голям ръст на БВП, като в резултат съотношението дълг/БВП да спадне от 25,9 на сто в края на 2017 г. до 25,1 на то през 2019 г.,се отбелязва в Стратегията. През последните години съотношението лихвени разходи към БВП се запазва в границите под едно на сто.

Икономиката ще расте с 2,5 - 2,7 на сто годишно 

Българската икономика се очаква да отбележи реален ръст от 2,6 на сто през 2016 г., като основен принос за растежа ще има вътрешното търсене (потребление и инвестиции). 

През 2017 г. растежът на БВП слабо ще се забави до 2,5 на сто. 

Очаква се растежът на БВП да достигне 2,7 на сто през периода 2018-2019 г. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа по линия както на потреблението, така и на инвестициите. 

По-високият ръст на вътрешното търсене ще се отрази в ускорено нарастване на вноса, в резултат на което приносът на нетния износ ще продължи да намалява, а в края на прогнозния период се очаква да има нулев принос към растежа на БВП, пише в Стратегията.

Безработицата ще намалее до 6,5 на сто през 2019 година 

Нивото на безработица се очаква да се понижи до 7,3 на сто, като задържащ ефект върху спада й се очаква и по линия на по-бавното намаление на работната сила, поради мерките за повишаване на пенсионната възраст.

В средносрочен план се очаква коефициентът на безработица да се понижи до 6,5 на сто през 2019 година. В средносрочен план номиналният растеж на доходите от труд се очаква да остане сравнително висок (5,4-6,0 процента), подкрепен от ускоряването на реалната производителност, положителната инфлация и търсенето на труд в страната.

Инфлацията през 2017 г. ще е 1,5 на сто средногодишно 

През 2017 г. се очаква положителна средногодишна инфлация от 1,5 на сто, а в периода 2018-2019 г. тя ще се ускори при допускане за по-високи международни цени на петрола и основните суровини и засилване на вътрешното търсене, пише в документа на Министерството на финансите.

Излишъкът по текущата сметка ще намалява плавно.

В МФ очакват понижаване на излишъка по текущата сметка до 2 процента от БВП през 2017 година при прогнозиран за 2016 г. излишък от 2,3 на сто. Постепенното възстановяване на потреблението и активизирането на инвестиционната дейност в периода 2018-2019 г. ще се отрази в по-висок растеж на вноса спрямо този на износа, което ще доведе до допълнително свиване на излишъка по текущата сметка до 1,4 на сто от БВП през 2019 г. 

Притокът на ПЧИ ще продължи постепенно да се възстановява, като размерът на ПЧИ ще възлиза на около 3,7-3,8 на сто от БВП средногодишно за целия прогнозен период. 

През 2017 г. частният кредит ще продължи да възстановява темпа си на растеж, който ще достигне 3 на сто.

Рискове за растеж на БВП

Рисковете пред основния икономически сценарий за реалния растеж на БВП, заложен при разработването на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., са балансирани. Основен риск в посока надолу за растежа на икономиката представлява несигурната външна среда.

Перспективата пред развитието на икономическата активност в световен мащаб остава неблагоприятна. За това допринасят вероятността за допълнително забавяне на икономическия растеж в развиващите се пазари и стагнация в по-големите развити икономики. Повишеното геополитическо напрежение и несигурността относно начина, по който ще протекат преговорите и фактическото излизане на Обединеното кралство от ЕС създават условия за забавяне на икономическата активност в основни търговски партньори на България. 

По-слабото представяне на европейската икономика крие риск не само за растежа на българския износ, но може също така да се отрази в понижение на инвестиционната активност и потребителското доверие в България.

Допуска се вземането на нов вътрешен, но не и външен дълг през 2017 година

Съгласно допусканията, заложени при разработване на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. , се планира поемането на нов държавен дълг през 2017 г. от 1,2 млрд. лв., от който 0,8 млрд. лв. за рефинансиране на падежи по вътрешния дълг (нулево изменение на вътрешния дълг) и 0,4 млрд. лв. - възможност Министерският съвет да проведе преговори и да сключи с Банката за развитие на Съвета на Европа споразумение за заем за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз, за периода 2014-2020 г., в размер до 200 млн. евро, при условия за последваща ратификация. 

Заделеният от правителството фискален буфер през 2016 г., който служеше като потенциална застраховка за запазване на стабилността на банковата система, ще бъде използван за плащания през юли 2017 г. на падежиращата емисия еврооблигации в размер на 950 мпн. евро, с което изцяло отпада нуждата от поемането на нов външен дълг през 2017 г. в рамките на GMTN програмата. 

За периода 2018-2019 г. e разчетено поемането на нов държавен дълг, основно на местния пазар за рефинансиране на дълга в обращение. В резултат на горепосочените дългови операции, както вече беше отбелязано, се очаква общата дългова тежест отнесена спрямо БВП да намалява от 25,9 на сто през 2017 г. до около 25 на сто през 2019 година.

Запазва се възможността за финансиране посредством Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари (GMTN програма) с цел осигуряване на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, матуритети и валути.

Подготвя се развитието на вторичния пазар на държавни ценни книжа

Предвижда се изготвяне на необходимите нормативни и инфраструктурни изменения за насърчаване развитието на вторичния пазар на държавни ценни книжа посредством използването на място за търговия, включително при съобразяване с действащата следпазарна инфраструктура на пазара на държавни ценни книжа (ДЦК).

Преминаването на вторичния пазар на ДЦК от изцяло извънборсов пазар към търговия на организирано място е съпроводено както с хармонизиране на нормативната база в тази област, така и с предприемане на функционални промени и технологично обвързване на инфраструктурата (пазарна със следпазарна), обслужваща вторичния пазар на ДЦК. 

Ще се наложи и усъвършенстване на системата за първично дилърство в посока промяна на Критериите за избор на първичните дилъри с цел покриване от страна на първичните дилър на изискванията за прозрачност и ликвидност на вторичен пазар на ДЦК и с оглед повишаване активността им като своеобразни маркет-мейкъри, изразяваща се в засилване на ролята им за стимулиране на търговията с ДЦК, се посочва в документа.