Европейската централна банка създава или удължава срока на споразумения с Полша и с четири други държави. Целта е да подкрепи усилията им да защитят валутите си от обезценяване в резултат на руската инвазия в Украйна. 

ЕЦБ обяви, че е открила предпазна суапова линия в размер на 10 млрд. евро с Полската централна банка, по която да предоставя на поляците евро срещу полски злоти до януари 2023-а. Това се случва за първи път след глобалната финансова криза през 2008-а. Освен това европейските централни банкери са удължили и сроковете на договорите за обратно изкупуване (репо-споразуменията), осигуряващи финансиране в евро на централните банки на Унгария, Албания, Северна Македония и Сан Марино, чиито срок изтича в края на март.

Анализатори посочват, че мерките, последвали масовите продажби на валутите на централноевропейските държави в резултат на войната в Украйна, включително и на полската злота, ще подсилят възможностите на Полската централна банка да стабилизира националната парична единица, ако се налага. Защото са възможни и нови епизоди на натиск върху валутите от региона след първоначалния им срив в началото на военните действия. Полски банкери оценяват предпазната суапова линия като полезен инструмент, който, дори да не бъде използван, ще подкрепи злотата. 

Финансовите сделки ще предоставят на централните банки извън еврозоната достъп до евро, с което да подсигурят валутните си интервенции или да го инжектират в банковите си системи в случай на изчерпване на чуждестранните запаси. 

Държавите от Центраална и Източна Европа търпят най-тежките последствия от кризата в Украйна, прокудила от родината им 3.8 млн. души, от които над 2.3 млн. са пристигнали в Полша. Близостта на тези страни до района на конфликта и връзките на стопанствата им с Русия и Украйна будят безпокойство сред инвеститорите и оказват значителен низходящ натиск върху паричните им единици.   

Обезценяването на полската и на унгарската валута тласка нагоре цените на вносните стоки и подгрява допълнително инфлацията, която се изкачи над 8% и в двете държави. През последните седмици Полската централна банка харчи евро, за да защити злотата, която през март потъна до ниските си равнища срещу единната европейска валута от глобалната финансова криза. Централната банка на Унгария не интервенира на валутните пазари, но повиши лихвите с 1% през миналата седмица, което помогна на форинта да се оттласне от слабите си позиции към еврото.  

ЕЦБ посочва, че "в контекста на нажежаващото се геополитичеко напрежение, предизвикано от руското нахлуване в Украйна, финансовите линии трябва да предотвратят разширяването на последствията върху финансовите пазари и стопанствата на еврозоната, които могат да повлияят отрицателно на гладкото провеждане на банковата парична политика".

Полша беше една от малкото големи европейски държави извън еврозоната без финансово споразумение с ЕЦБ. Институцията има подобни контракти с Швейцария, Швеция, Дания, Румъния, Сърбия, Хърватия и България, както и със САЩ, Великобритания, Китай, Япония и Канада. 

Последните мерки на ЕЦБ са извън дискусиите с Европейската комисия за начините, с които би могла да помогне на украинските бежанци, мнозинството от които се борят да заменят украинските гривни срещу други европейски валути.