Преходът към демокрация в Египет след 30-годишно авторитарно управление ще бъде подложен на важно изпитание днес, когато египтяните гласуват в референдум за промени в конституцията, съобщава БТА.

Предложените поправки ограничават срока на управление на президента до два четиригодишни мандата и позволяват за първи път на независими и опозиционни кандидати да се състезават за най-високия пост в държавата, припомня АП. Промените освен това забраняват на лицата, които имат двойно граданство, един родител чужденец или чуждестранна съпруга, да се кандидатират за президент.

Конституционните поправки възстановяват пълния съдебен надзор над изборния процес - ключова мярка за предотвратяване на фалшификации. Те също така поставят ограничения върху законите за извънредно положение, които бяха в сила 30 години и даваха на полицията почти неограничени пълномощия. Промените предвиждат всяко удължаване на тези закони с над шест месеца да се решава с референдум.

Участниците в днешния референдум трябва да гласуват с "да" или "не" на целия пакет с девет промени.

Предложените поправки бяха изготвени от комисия юристи, назначени от Висшия военен съвет. Те целят да внесат "минималната необходима доза" промени в досегашната конституция, суспендирана от военните след идването им на власт, за да гарантират, че предстоящите президентски и парламентарни избори ще бъдат свободни и честни.

Критиците призовават да се гласува с "не" на поправките, които според тях не отиват достатъчно далече. Те настояват за изработване на изцяло нова конституция, в която да залегне гаранция, че Египет никога повече няма да се управлява от диктатори. От 1952 г. начело на страната са все бивши военни, а сегашната конституция дава огромна власт в ръцете на президента.

Мнозина египтяни се оплакват, че шестте месеца, предвидени за подготовка за изборите, са недостатъчни, за да бъдат осъществени значими промени, а представителите на стария режим да бъдат извадени от властта. Според тях толкова кратък срок ще облагодетелства остатъците от Националнодемократическата партия на Хосни Мубарак и "Мюсюлманските братя" в ущърб на десетките нови партии, родени от народното въстание.   

Според други военните просто искат да се махнат час по-скоро от властта, за да не пострада репутацията им от техен евентуален провал при решаването на безкрайните проблеми на Египет, обобщава АП. 

Бившият генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохамед ел Барадеи, който е египтянин, призова своите сънародници да гласуват против конституционните промени, предадоха АП и АФП.

Прохождащите политически партии в Египет се нуждаят от време, за да подготвят предложения за демократични реформи, и приемането на предложени от военните поправки в основния закон ще е от полза само за остатъците от стария режим, аргументира се лауреатът на Нобеловата награда за мир. Барадеи, който се нареди на страната на противниците на бившия президент Хосни Мубарак, който се оттегли миналия месец след народни протести, изрази надежда Египет да се превърне в модел за целия арабски свят като една модерна, умерена държава.