В сравнение с 2008 г. в момента съществуват нови рискови фактори за България. Това каза председателят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев по време на Седмата годишна среща на бизнеса с правителството, която се провежда под мотото "Големите въпроси на 2013 г.".
Кръстев говори за проблема с разделянето на Европейския съюз на две части, като според него тук не става дума за "Европа на две скорости“, а по-скоро за консолидация на центъра и фрагментация на периферията. Според него тази тенденция няма да се отрази добре на нашата страна.
"България загубва някои от конкурентните си предимства", каза също председателят на Центъра. Той коментира предимството на ниските данъци у нас за привличането на чужди инвестиции и факта, че други европейски страни ще предприемат структурни реформи в посока към намаляване на данъчното бреме. Според него в скоро време страните-членки на ЕС ще намалят данъците си и допълнително ще либерализират трудовите си пазари. По думите на Кръстев по този начин България ще загуби някои от преимуществата си пред инвеститорите на фона на останалите държави в Европа.
По отношение на въпроса за данъчната политика, министърът на финансите Симеон Дянков опонира на председателя на Центъра за либерални стратегии. Дянков заяви, че не очаква останалите европейски държави поне в следващите 5-10 години да намалят значително данъците си, тъй като структурните реформи не се прилагат лесно и изискват време. Според министъра данъците в Европа ще останат високи със сигурност още няколко години, през които България ще има време да приложи свои реформи.
На фона на икономическите си прогнози Иван Кръстев коментира и някои положителни тенденции, случили се в България като намаляване на дълга на държавата.
"Най-острата фаза от кризата е преодоляна“, заяви също председателят на Центъра за либерални стратегии. Според него растежът на българската икономика ще зависи от качеството на институционалната среда.
Кръстев (на снимката вляво; източник: Булфото) говори и за проблемите на медийната среда в България, които той нарече "криза не само у нас, но и по света“.
"Ние по-лесно бихме научили кой е атентаторът от Бургас, отколкото кой притежава медиите в България“, заяви Иван Кръстев.
Той обърна внимание на фалирането на големи вестници в САЩ, Германия и Франция и голямия спад на приходите и печалбата във вестникарската индустрия. "Да инвестираш във вестници, е все едно да произвеждаш файтон“, каза още в тази връзка председателят на Центъра.
Специалистът коментира идеята, че читателите на вестници, макар и малко, са най-активната част на населението, която влияе на мнението на останалите. Според него медиите трябва да станат по-качествени, а конкуренцията в тази индустрия е от изключително значение.
"Съществува една огромна илюзия, че е достатъчно да бъде създаден медиен или информационен монопол, за да бъдат решени всички проблеми, които едно или друго правителство има", каза още експертът. Той изтъкна, че в резултат на икономическата криза се е оказало, че правителството е най-големият рекламодател. За първите шест месеца на 2012 г. то е рекламирало в печатните медии три пъти повече, отколкото следващия най-голям рекламодател - "Мтел".
"Въпросът е как в тази нова ситуация, в която, ако правителството иска да има печат, трябва да помогне по някакъв начин, а в същото време, ако иска да има конкурентен печат, не трябва да позволи това да се превърне в информационен монопол", коментира Кръстев.
"Медийният монопол на работи", каза той, допълвайки, че дори правителството да се опитва да го наложи, то поне 25% от хората ще добиват информация от други източници (интернет, социални мрежи). Според него монолизирането на медиите е неефективно и не действа.
Той говори също и за нуждата от подобряване на съдебната система. Експертът изтъкна, че според него, когато се правят реформи всяка година, не може реално да се види ефекта от тях. За инвеститорите са важни качеството на съдебната система и добрата администрация, коментира експертът.
По време на провелия се днес форум взеха участие президентът на България Росен Плевнелиев, еврокомисарят Кристалина Георгиева, икономическият министър Делян Добрев, министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, като и представители на бизнеса. Някои от коментираните въпроси бяха нуждата от електронно правителство, усвояването на еврофондовете и политическите програми на бъдещото правителство.