Сивият сектор в България варира между 42.2, 48.6 и 58% според оценките на работодателите, работниците и служителите и населението. Тези резултатите са получени след 3 големи национални представителни изследвания, в които са взели участие 3500 души. Проведени са също представителни изследвания сред работодателите в 11 бранша.
Това стана ясно по време на представянето на доклад по проект, свързан с ограничаването и превенцията на неформалната икономика. Проектът се осъществява от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Конфедерацията на независимите синдикати в България по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския съюз и Европейския социален фонд.
Според Емилия Ченгелова - ключов експерт по проекта, за най-меродавни могат да бъдат взети данните на работодателите, тъй като те се сблъскват най-често и са най-потърпевши от неформалната икономика. В допълнение тя отчете тенденция на увеличаване на сивия сектор през последните 3 г. - мнение, около което се обединяват трите анкетирани групи.
Според представените днес данни най-голям е делът на неформалната икономика в сектори като туризъм, инфраструктурно строителство, здравеопазване и млекопреработване. Ченгелова коментира, че в последния сектор се отчита около 30-40% офакторяване и осчетоводяване. Останалата част от бранша се намира в сивия и черния сектор. В същото време най-нисък е сивият сектор в машиностроенето и пощенските услуги - 10-15 на сто.
Все още е налице висока търпимост към сивите практики. Много хора са склонни да работят без договори или при по-ниска сума, залегнала в договора, и плащания "на ръка". Според представените от Ченгелова данни хората са против явлението, но са готови да направят компромис дори с бъдещата си пенсия, единствено и само за да получат повече пари тук и сега. Тя добави, че на хората трябва да се обясни вредата от работата в неформалната икономика, тъй като те не са наясно с нея.
По региони - "най-сива" е Югоизточна България - Бургас, Ямбол и Хасково. Там средните оценки варират между 61.3 и 59.4 на сто. Значителни проблеми със сивата икономика се отчитат още и в Стара Загора, Пловдив, Пазарджик и Смолян. За последните 5 години първенец сред областите е Монтана. 2/3 от населението там е било ангажирано на работа по някакъв начин на фиктивни договори или без договор изобщо. Други силно проблемни области са Ямбол и Велико Търново.
Плащанията "на ръка" (пари в пликче), неплащането на пълен размер данъци върху печалбата и неплащането в пълен размер на осигуровките са освовните прояви на сивата икономика, с които работодатели, работещи и населението асоциират сивата икономика.
Трудно и почти невъзможно би било да се даде една цифра за това какъв е процентът на сива икономика, отчете от своя страна експертът Стефан Петранов. Той се позова на изчисленията на австрийски експерт и други екипи, според които неформалната икономика у нас варира между 30 и 38 на сто. Тези цифри ни нареждат далеч след Австрия и скандинавските страни, където неформалната икономика е в размер на 8-10 на сто. Пред нас са и повечето страни-членки на ЕС, а зад нас се класират страните от Латинска Америка.
Експертите допълниха, че "здравословна стойност" на показателя е около 14-15 на сто, а 0 не трябва да бъде цел, тъй като тогава говорим за свръхрегулация.
Днес бяха представени и резултатите от композиционния индекс "Икономика на светло". Според резултатите за миналата година "светлата икономика" в държавата е била в размер на 63.17 на сто. Той се формира от статистически компонент (данни от официалната статистика) и социологически елемент (данни от анкети). Д-р Петранов коментира, че колкото по-голям е индексът, толкова е по-голям е делът на светлата икономика. Той изрази очакванията си през следващата година делът на светлата икономика да се увеличи с още малко в резултат на мерките на правителството - свързването на касовите апарати на бензиностанциите с НАП, монтирането на датчици върху цистерните с гориво и свързването на касовите апарати на търговците на лекарства с приходната агенция.
