Инженери инжектираха снопове протони и йони на олово в Големия адронен колайдер (ГАК) за пръв път, след като съоръжението беше изключено през септември 2008 година, предаде BBC, като цитира говорител на ГАК.

ГАК е най-големият ускорител на елементарни частици, създаван на Земята. Той е проект на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) и има за цел да установи как се е зародила Вселената и от какво се състои.

Успехът с инжектирането на протони и йони на олово се оценява като "забележително събитие", съобщава bTV, позовавайки се на БТА. Учените планират да пуснат сноп от частици по дългия 27 километра тунел през ноември. ГАК беше изключен скоро, след като беше пуснат в действие миналата година, защото поради проблем с магнит един тон течен хелий се изля в тунела.

Оттогава инженерите работят, за да отстранят повредата. Неотдавна всички осем сектора на гигантския ускорител на частици бяха изстудени до експлоатационната температура от минус 271 градуса по Целзий, по-ниска от тази в космоса.
   
На 23 и 25 октомври снопове протони и йони на олово бяха инжектирани в пръстена на ГАК и успешно ориентирани както в посока на часовниковата стрелка, така и в посока, обратна на часовниковата стрелка, през два от осемте сектора. Всеки от секторите е с дължина около 3,5 км.
   
Поради изключително ниската температура магнитите в ускорителя, които центрират и ускоряват сноповете, стават "свръхпроводящи". Това означава, че провеждат електрическия ток при нулево съпротивление и много нисък разход на енергия. Според един от директорите на ГАК Джанлуиджи Ардуини тестът с инжектирането на снопове частици показа, че колайдерът функционира нормално.

Строежът на ГАК е отнел 14 години и е струвал 5,5 млрд. долара. Целта му е да пресъздаде условията, непосредствено след Големия взрив, случил се преди близо 14 млрд. години. Предвижда се в уреда да бъде генерирана енергия, 100 хиляди пъти по-голяма от тази на слънцето. Получената информация трябва даде отговора на основни въпроси, като например как частиците придобиват маса. Опитът не среща одобрението на цялата научна гилдия, като някои учени смятат, че експериментът е изключително опасен и може да доведе до края на света.

Създаването на Големия адронен колайдер беше определено като научно събитие номер едно за 2008 г. от списание Time.