Минимална работна заплата получават 6% от работещите у нас. Това съобщиха от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) на пресконференция днес (19 април 2013 г.), предаде iNews.bg.

Коментар върху становището на Европейската комисия

Синдикатите коментираха прегледа на макроикономическите дисбаланси, направен от Европейската комисия (ЕК) за България. Според тях в него има известни пропуски.

На първо време Комисията не е коментирала дали вдигането на минималното възнаграждение намалява заетостта и увеличава безработицата. От КНСБ са на мнение, че увеличението на прага води и до ръст на заетостта. Те не виждат в него и заплаха за конкурентоспособността.

КНСБ не приема и становището на Европейската комисия, че договарянето на минималните осигурителни доходи има изкривяващ ефект върху доходите и е предпоставка за макроикономически дисбаланси. Освен това синдикатите са на мнение, че едва ли ще се сбъднат очакванията за стабилизиране на заетостта през 2013 г. и за умерено покачване през 2014 г.

Те обаче са съгласни с извода, че намаляването на средствата за мерки за подобряване на пазара на труда ще доведе до увеличаване на безработицата.

Резерви към средносрочната бюджетна програма

На днешната пресконференция синдикатите заявиха още, че не подкрепят средносрочната бюджетна програма, одобрена от служебното правителство. Причината е, че според тях тя е копие на предходните такива. Освен това залага на консерватизма и предпазливостта.

Синдикатите обвиниха Министерството на финансите (МФ), че умишлено е занижило прогнозата на икономическия ръст, което пък е резултат от липсата на икономическа политика. Финансовото ведомство е заложило ръст на БВП от 1% за тази година, което е по-ниско от прогнозата на Европейската комисия (ЕК) за 1,4% и от тази на Международния валутен фонд (МВФ) от 1,2%.

От КНСБ не са съгласни и със заложения дефицит от 1,3%, "който е значително по-нисък от допустимата граница от 2%". Настояването им е прогнозната стойност да се доближава плътно до законовия горен праг.

От своя страна президентът Пламен Димитров добави, че намалените с 400 млн. лева капиталови разходи не отразяват нуждата от догонващо развитие, добави председателят на КНСБ. "Чуждите инвестиции пак са занижени. Няма ясна визия за това как бъдат привличани в конкретни сектори", продължи той.

Политиката на замразените заплати шефът на синдикалната структура определи като „убийствена“. Мнението му е, че средното месечно възнаграждение трябва да нараства с поне 10% годишно. Едно от исканията на КНСБ е до края на мандата на следващото правителство минималната заплата да стане 50% от средната.

Според синдикалния лидер негативните прогнози за нивото на безработицата, което ще се увеличи с 13%, са индикация, че икономическата политика е грешна. "В прогнозата няма думичка за това как ще се борим със сивата икономика", добави още той.

Друго настояване е за радикален скок на средствата за провеждане на т. нар. "активни политики" на пазара на труда.

Тристранния съвет

Пламен Димитров коментира и  излизането на синдикалната структура от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Той заяви, че проведените обществени съвети, с изключение на този при министъра на икономиката, енергетиката и туризма, не са записани в закона.

"Националният съвет за тристранно сътрудничество не работи, но не по наша вина", заключи той.