Текстът на медийния експерт Георги Лозанов е препечатан от "Дойче веле".
През последните седмици националната аудитория на Националната лотария, докато търка талончетата, можеше да следи едно криминале. Бихме могли да го наречем "Загадката на Черепа".
Като цяло правилата на популярния жанр бяха спазени - с изключение на две: лесната разпознаваемост на добри и лоши, а оттам и на задължителния хепиенд. Имаме ли хепиенд, след като разобличаването на престъпника всъщност го превърна в жертва за голяма част от аудиторията? А престъпник жертва е невъзможна фигура за жанра, която най-малкото разваля удоволствието от гледането. Иначе - съвсем по правилата - нищо не е самоочевидно, има улики и предполагаеми мотиви, а главните герои - Прокурор и Хазартен бос, изглеждат от двете страни на закона. Сюжетът попада в широката рамка на "черния роман" и води, с намесата на държавата, до преразпределение на един полулегален пазар.
Вторият сюжет
Успоредно с това обаче течеше втори сюжет, пресичащ се с първия, но попадащ в друга жанрова схема - на политическия трилър. Главните герои в него са Президент и Премиер, но със специалното участие на великите сили (американци и руснаци). Именно във втория сюжет може да се открие отговора на основния въпрос, който първият поставя: защо Хазартният бос точно сега е погнат за неща, които винаги е вършил? Отговорът също се състои от въпроси: дали пък босът не е решил да подпомага финансово политически проект/субект, алтернативен на партията на Премиера? Дали този субект не е на или около Президента, каквито очаквания той отдавна създава? Дали върху него не пада дългата сянка на Дългия? Дали не става дума, освен за преразпределение на пазари, и за осуетен опит за трансформация на политически сили?
Още повече, че почти по същото време, когато Прокурорът погна Хазартния бос, той погна и Президента. Направи го с оповестяване (твърде спорно от гледна точка на закона) на СРС-та. От тях стана ясно, че Президентът се е възползва от служебното си положение, за да прикрие факта, че "с връзки" е назначил приятелката си (вече негова съпруга) на работа.
Президентът обаче не влезе в пряка битка с Прокурора, а с Премиера. Направи го с изказване, в което му отправи остри критики и сне доверието си от правителството му. Нито критиките бяха нови, нито той е в позиция да снема и дава доверие на Премиера. Но така той се заяви като лидер на съпротивата срещу него, чиято крайна цел - както личеше по твърдостта на тона му - е да го свали от власт.
Трета сюжетна линия
И тук има още едно показателно съвпадение, буквално по часове - с обявеното от американците намерение да посочат един корумпиран висш чиновник в държавата. Можеше да се предположи, че отговорността за него ще падне върху Премиера. Това щеше да значи, че и американците са го лишили от доверието си, а атаката на Президента има двупосочна геополитическа подкрепа (важни са американците, защото руснаците са зад гърба му още от избирането му).
Нищо такова обаче не се случи - американците избиха топката извън игрището. Корумпираният се оказа съдията, който е разрешил на обвинения в шпионаж шеф на българските русофили да пътува за Русия. Разчетен в многопластието на дипломатическия език, жестът им, разочаровал мнозина, означава: засега не се налага промяна на политическото статукво в страната. Още повече пък в полза на Президента - с неговите демонстрирани пристрастия към руснаците (срещу американските самолети и срещу руските санкции).
За "мисирките"
Така че, според развръзката на политическия трилър, заплаха за Премиера не е Президентът, а по-скоро собствената му реч, която беше на път да го скара с цяла журналистическа общност. И най-вече с журналистките, на чийто интерес и благосклонност той традиционно се радва.
Георги Лозанов, Дойче веле