Липсата на доверие в централните банки е тенденция, набираща все по- голяма скорост. Все повече страни се съмняват дали златото, което са поверили за съхранение в институции като Федералната банка на Ню Йорк или Централната бнака на Англия, наистина е там или отдавна е поело своя път на изток.

От 2012 г. насам Германия се опитва да репатрира 300 тона злато от Федералната банка на Ню Йорк, до този момент е успяла да върне около 85 тона. Ноември 2014 г. Холандия изненадва финансовите пазари с новината, че е репатрирала 123 тона злато от Федералната банка на Ню Йорк. В края на месец май тази година Австрия обяви стартирането на петгодишна програма, целяща репатрирането на 140 тона злато от Централната банка на Англия

Оказа се, че дори щатът Тексас няма доверие в собствената си централна банка. В края на миналата седмица бе приет закон, целящ да репатрира злато на стойност $1 бил.(приблизително 25 тона злато) от Федералната банка на Ню Йорк в новосъздаден за целта щатски трезор.

В нормативния акт съществува част, която забранява конфискацията на злато от жителите на щата Тексас, включително от страна и на федералното правителство. Дали управниците в Тексас виждат евентуална бъдеща опасност от повторение на сценария от 1933г., когато тогавашният президент Рузвелт подписва акт, с който конфискува златото на американските граждани и забранява притежанието на ценния метал?

Предприетите мерки от щата Тексас изглеждат съвсем на мястото си, в контекста на огромния ливъридж, с който оперират банките на пазара на злато, непрозрачните стандарти на Централните банки, с които се отчитат транзакциите, касаещи ценния метал и меко казано неетичната финансова система, която подкопава доверието в световните валути.

Съвсем естествено в такава среда никой не желае да поеме риска насрещната страна да не изпълни задължението си и предпочита да притежава златото физически, било то и с цената на допълнителни разходи по транспортирането и съхранението му.

Източник: TAVEX