Компромисният вариант на ГЕРБ за ограничаване на безкешовите разплащания до 5 хиляди лева, а не до 1000, както поиска правителството, ще доведе до положителни разултати в борбата за получаване на реални приходи и не би затруднило стопанския оборот. 

Това обясни в студиото на "Денят започва" на БНТ председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова, след като порламаментарната комисия обсъдиу промените в Данъчноосигурителния процесуален кодекс.

Припомняме, че управляващите искаха да въведат праг от 1 000 лв. за плащания в брой, но предложението срещна отпор от различни страни заради опасения за банковите такси, с които ще бъдат натоварени гражданите и бизнеса.

„Колегите от другите политически сили доста емоционално гласуваха против, но се надявам разговорите да продължат. Вчера на практика не се състоя дебат и не се даде нито един пример как например едно малко ресторантче или магазинче би се затруднило и би увеличило своите разходи, като вместо 10 хиляди може да плаща в кеш до 5 хиляди лева“, посочи Стоянова.

Тя е категорична, че не може „да предлагаме закони за  увеличаване на разходи, а да не желаем да подкрепим мерки, които биха ограничили сивата икономика и биха довели до допълнителни приходи в бюджета, за да се направят исканите от тях разходи“.

„Провела съм срещи с много бизнес организации и отделни бизнеси и те са на мнение, че 5 000 лева е нормална граница, която няма да ограничи техния стопански оборот, но при всички случаи би помогнала за изсветляване на икономиката.

Председателят на Асоциацията на търговските банки Петър Андронов съобщи, че никой не е питал банките какъв да е размерът на безкешовите плащания и така отговори на обвинението за лобизъм от страна на финансовите институции за ограничаване на плащанията в брой.

"Първата ми мисъл, когато разбрах за това, беше, че това ще създаде огромна бюрокрация, защото не знам как ще го контролират и за да го контролират, вероятно ще се наложи банките да създадат огромна отчетност и бюрокрация, за да има някакво наблюдение върху това, така че това са наистина фантазии", посочи банкерът.

Той напомни, че правителството търси отговор на въпросите, които поставя Европейската комисия, ь те са за това колко голяма е сивата икономика и как ще се справи властта с нея.

“Дали с това ще се справят ние не знаем, но те опитват да решат въпроса по някакъв начин. По скоро тези, които трябва да се притесняват, са 30-те процента фирми, които са в сивия сектор, защото те са тези, които трябва да намерят решение на плащанията", коментира Андронов.

Той смята, че ще бъде натоварена системата за контрол, защото, ако има такова ограничение на плащанията в брой, се предполага, че банките трябва да следят дали това се спазва.

„Банките нямат готова администрация, за да правят подобни справки и това естествено би довело до сериозно натоварване", категоричен е Петър Андронов./investor.bg/