Oфициално в Ардинско се водят 11 микроязовира. Те са държавна собственост. В същото време от "Земинвест" признават, че броят на водоемите е около 50. Останалите просто не са актувани. Проблем с определянето на собствеността има и за три микроязовира в община Кърджали.
Най-находчиви през годините са се оказали общините Кърджали и Кирково. По инициатива на градоначалника Расим Муса общо 160 микроязовира от всичко 191 са били актувани като общинска собственост. Предвидливи са били и кирковчани. Те са успели да вземат от държавата 62 от общо 84 язовира.
Опит по "каналния ред" да си вземе водоемите направил кметът на Джебел Бахри Юмер.В общината има 50 микроязовира. Всички са държавна собственост. Подобна е картината в Момчилградско. Там и стоте „гьола”, както ги нарича кметът Ердинч Хайрула са държавни.
Държавните фирми имат изгода да стопанисват язовирите, защото ги отдават под наем за рибовъдство. Това става без знанието на общините или пряко тяхната воля. Арендаторите искат непосилни цени за
водата за напояване. Често през летните сезони за да запазят рибата дори отказват да дават живителната течност на земеделците. По време на ТКЗС-тата са построени стотици водоеми,чиято основна цел е
създаването на напоителни полета.
В кметска докладна се сочи, че арендаторите на микроязовирите при селата Върхари и Горско Дюлево, Момчилградско, директно отказват вода на селяните с мотива, че развъждат риба.
Проблем е поддръжката на язовирите.”Всяка година от Министерството на земеделието и храните се финансират частични ремонти, но те не са достатъчни за доброто им функциониране и поддръжка”, се казва в докладна на кмета на Момчилград Ердинч Хайрула. Той сочи, че стопанин е фирма „Земинвест”.
Кметът пише до областният управител още: ” Техническото състояние на по-голямата част не е добро,филтрират,затлачени са, преливниците им пропускат вода”.
"На много места водоемите-частна държавна собственост не се стопанисват по-добър начин”, се казва в проект за общо решение с кметовете, адресирано до правителството.
От фирма „Напоителни системи” твърдят, че нямат оплаквания срещу тях от земеделците. Стопанисват по-големи водоеми и преимуществено се опитват да осигуряват вода за напояване. От фирмата смятат, че по-големите язовири трябва да останат тяхна собственост, защото имат финансов ресурс и подготвени кадри да ги поддържат. Не е по силите на общините да ремонтират стените ,смятат държавни експерти.
Проблемът е основно с микроязовирите на „Земинвест”. Към тях са насочени апетитите на общините. Един от доводите е създаването на напоителни полета. Държавната собственост спъва земеделците да се кооперират и ползват водоемите. Бюрократичните пречки са непреодолими. От „Земинвест” не си ги дават. Твърдят, че харчат годишно над 2 млн.лв. за поддръжката им само в Кърджалийско. Тази година са заделили 5 млн.лв.
За да се преборят с държавните чиновници общините в Кърджалийско се обединиха. Те заедно искат да получат микроязовирите, за да осигурят през лятото вода за напояване на стопаните.
"Един кмет ще поддържа по-добре водоемите, защото, ако не го прави просто няма да го изберат", пояснява логиката им Бахри Юмер. До месец общинските съвети ще приемат решения, с които ще поискат да станат собственици на водоемите. Те ще приложат и финансови планове за тяхното стопанисване.Ще се разчита на общински средства, но и на помощ от държавата.
