Нашето предложение е минималната работна заплата да бъде увеличена на 290 лева, заяви вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БГНЕС.

Ако това увеличение бъде постигнато, нетната стойност на минималната работна заплата ще е 229 лева, а в момента тази стойност е 189, 86 лв. Разчетите на КНСБ показват, че при 290 лева месечно възнаграждение, са необходими допълнителни разходи за служителите са в размер на 58.58 лева ( за увеличение на заплатата 50 лева и осигуровки за сметка на работодател 8.58 лева), като за 6 месеца разходите на човек възлизат на 351.5 лева. Допълнителната финансова тежест при този случай ще е в размер на близо 57 милиона лева, като допълнително необходимите разходи за бюджетно финансирани дейности са 8.79 милиона лева при увеличение на минималната заплата с 50 лева.

Допълнителните приходи от данък върху дохода ще са близо 4.3 милиона лева, от осигурителните фондове - около 14.2 милиона лева. Увеличаването на минималната работна заплата на края сметката показва около 10 милиона лева за консолидирания бюджет, изтъкна Димитров.

Разчетите са правени на базата на общия брой лица, наети на минималната работна заплата през 2009, който е 162 хиляди души, от които около 37 000 работещи в обществения сектор.

От синдиката припомниха, че към момента има постигнато принципно съгласие между социалните партньори за увеличаване на минималната работна заплата. Нетният размер на минималната работа заплата още миналата година е бил под прага на бедността. За първи път имаме минусов ръст на минималната работна заплата от -2.5%, заради замразяването й. Това не се е случвало от 1998 година. Нетният размер на минималната работна заплата трябва да може да покрива разходите на работника.

Поне 15% над прага на бедност трябва да е размера на минималната работна заплата, коментира Димитров. Той припомни, че с 220 000 по-малко са наети лица през март 2010 спрямо март 2009. От синдиката изтъкнаха, че от началото на настоящата година 13 от 27-те членки на ЕС предвиждат увеличение на минималната работна заплата като антикризисна мярка, а 5 държави, сред които и България, не променят размера й. През миналата година това съотношение е около 40%.

Димитров заяви категорично, че ръководството на КНСБ ще подкрепи всички протести на регионалните структури на организацията, ако те засягат неизпълнени ангажименти на правителството. Той помоли чрез медиите премиера Бойко Борисов да разпореди финансовия министър да изпълни ангажимента си и да включи синдикатите в съвета по административна реформа, който ще заседава утре. От синдиката имат уверението на правителството, че в агенциите към социалното министерство няма да има намаляване на разходите. Според тях не трябва да се намаляват разходите и във всички контролни органи и агенции. Пламен Димитров изтъкна, че за последните 2 години в НАП са направени съкращения над 22% от числения състав на агенцията.