Заместник-министър, а впоследствие и министерство на малкия и среден бизнес – това е едно от исканията на Националното сдружение на малкия и среден бизнес. На събитие, провело се днес (9 юли 2013 г.), оттам презентираха пакета от мерки за подпомагане на този сектор от икономиката, който възнамеряват да предложат на правителството. 

От сдружението са на мнение, че в голямата си част социалните мерки, предложени от премиера Пламен Орешарски, няма да помогнат за решаването на множеството проблеми в сферата на малките и средните предприятия (МСП). Така например не са формулирани никакви предварителни и последващи условия, които да регламентират отпускането на средства за подпомагане на фирмите. „В крайна сметка това ще се превърне в раздаване пари на избирателите“, коментираха членовете на сдружението. 

Говорейки за сваляне на административната тежест, смятат те, няма никакви индикатори с колко точно ще се олекоти тя. От друга страна някои от мерките за хармонизация на дейността на малките предприемачи усложняват, респективно оскъпяват, процесите на производство, обвързвайки ги с нови изисквания и документи.

Този аспект беше обобщен по следния начин: "Малкият бизнес смята, че е по-добре краставиците да са евтини, вместо прави“.

В същото време достъпът до финансиране на малкия бизнес е затруднен и административно утежнен. Това важи особено за стартиращите фирми и и такива, учредени от млади предприемачи, допълват от Националното сдружение негативната статистика.

Друг проблем е, че малките и средните предприятия не са представени в диалога с правителството. От сдружението определят нормативната уредба за това като рестриктивна за съответните работодателски организации – например срещу една голяма компания член с 500 наети лица работодателската организация на малкия бизнес трябва да осигури 100 члена микро- или малки предприятия със средно 5 заети лица.

Решенията

Най-важното според сдружението, което обединява малкия бизнес, е да се създаде интегрирана и функционираща система, която да провежда националните и регионални политики за насърчаване на фирмите.

"Йерархията е хиперцентрализирана и липсват регионални, областни и общински звена, които да децентрализират политиките и да дават обратна връзка от страна на бизнеса“, се казва в мотивите към предложенията. Възможно решение е създаването на публично-частни партньорства, изградени по принципите на подхода ЛИДЕР. Тази система трябва да е ресурсно осигурена с финансиране от бюджета на централно, регионално и областно ниво. На общинско ниво подпомагането трябва да става чрез оперативни програми като ОП „Конкурентоспособност и иновации“ или Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Друго предложение е за промяна в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Според сдружението той трябва да бъде редактиран по такъв начин, че да се ограничи участието на офшорни средства и да се насърчи даването на малки поръчки на малки и средни фирми.

Съществуват много начини да се намали административната тежест за малкия бизнес. Така например, без да се създава нов нормативен документ, биха могли да се слеят някои публични регистри и по този начин да се избегнат множеството такси, идващи от прехвърлянето на документи от звено в звено.

От Националното сдружение на малкия и средния бизнес коментираха и функцията на Българската банка за развитие (ББР), на която предстои да бъдат отпуснати 1 милион лева държавни средства. Според тях е необосновано в нея да се влага този голям ресурс, преди да се направи отчет на резултатите от вече инвестираните от предишния кабинет 500 милиона лева – как те са подобрили кофинансирането и префинансирането на проектите на бизнеса по оперативните програми.

Според сдружението банката има потенциал да стане полезен за бизнеса орган, но за целта е необходима децентрализация на структурата ѝ. Биха могли да бъдат изградени общински звена, които да играят ролята на общински кредити на ББР.

Друго настояване е за изготвянето на Закон за управление на средствата от еврофондовете. Съществува идея за създаването на кредитно-гаранционни фондове, които да работят за едно ефикасно префинансиране на проектите на фирмите – практика, която е отдавна позната на другите европейски страни.