Съвместно научно изследване върху икономическите ефекти от неграмотността в българското общество и от все по-влошаващото се качество на образованието у нас ще направят Българската стопанска камара (БСК) и Българската академия на науките (БАН). За това се договориха новият председател на БАН акад. Стефан Дудунеков, председателят на УС на БСК Сашо Дончев и изпълнителният директор на организацията Божидар Данев.
Изследването има за цел да изясни кои са финансовите и икономическите щети върху обществото от ниската грамотност и проблемите в образованието. Сред тях са намаляването на потреблението, неплащането на данъци и влошеното качество на работната сила у нас.
Брутният ни вътрешен продукт (БВП) ще генерира растеж в размера на 3 до 5 милиарда лева, ако се намали броят на нискообразованите хора или се подобри качеството на училищната подготовка, сочат разчети на БСК. От тази гледна точка мащабното проучване има за цел да формулира ясни препоръки за вярната държавна политика срещу проблема, вместо управляващите да се борят с последиците от него, посочват от пресцентъра на Камарата.
По думите на Сашо Данчев у нас се харчат милиони, за да се за да се образоват и преквалифицират хора без работа, които да се превърнат в предприемачи, докато едва 2% от тях действително ще стартират собствен бизнес. Той допълни, че науката и бизнесът трябва да настояват държавата да прави внимателни проучвания на потребностите на обществото и икономиката, преди разпределението на каквито и да е публични средства.
"Трудът трябва да стане обществена ценност и да замени търговията с влияние, която ощетява икономиката ни", коментира Божидар Данев.
Беше решено да се инициират срещи с президента Росен Плевнелиев и с министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. С държавния глава ще се дискутира идеята за осъществяването на проекта и неговото ресурсно осигуряване – финансирането му, снабдяването с научни кадри и предотвратяването на дублиране с изследвания на университетите и БАН. Предмет на разговора с министър Игнатов ще бъде преориентирането на учебните програми и на матурите към природонаучните дисциплини, което да гарантира по-добрата подготовка на учениците за технологичните професии и ще осигури качествени кандидати за висшите училища.
От БАН настояват държавата да финансира научни разработки и изследвания, свързани с теми от обществена значимост, като ефективността на правораздавателната система, преките и косвените разходи и приходи от провежданата политика по ВЕИ, както и въздействието на приеманите закони и подзаконови актове върху обществото, предложи още БСК.