Народното събрание прие на първо четене изменения в Кодекса за социално осигуряване, с които се променя начинът на пенсиониране. Промените бяха приети с гласовете на 90 депутати от ГЕРБ и "Атака" . Против измененията, предложени от правителството, бяха 37 народни представители от "Коалиция за България", ДПС, "Синята коалиция" и двама независими депутати, информира БТА.
Според приетите промени през следващата година се запазва възрастта за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст - при жените на 60-годишна възраст, а при мъжете - на 63 години. Стажът за пенсия да започне да нараства плавно от 2012 година, а възрастта - от 2021 година.
Поетапното увеличаване на осигурителния стаж от 2012 година ще става с четири месеца за всяка година, докато се достигне 37 години осигурителен стаж за жените, а за мъжете - 40 години, през 2021 година.
От 2021 г. ще започне и нарастването с по 6 месеца на възрастта за пенсия. От 1 януари 2015 г. ранните пенсии за работещите І и ІІ категория труд ще се изплащат само от професионалните пенсионни фондове. Дотогава се запазват сегашните условия за пенсиониране.
Целта на реформата е преодоляване на дефицита в НОИ през 2017 година и през 2025 г. доходът от пенсия да стане 65 на сто от получаваната заплата, информира БНР.
От 1 януари 2014 г. отпада таванът на новоотпуснатите пенсии и започва постепенно увеличаване на тавана на старите пенсии. През 2017 г. ще се увеличи още веднъж вноската за пенсия с 2 %, които ще отиват в универсалните фондове.
На базата на промените, които предлагаме в Кодекса за социално осигуряване, при дефицит от 2 млрд. лв. в осигурителната система в момента, се предвижда този дефицит догодина да бъде 1,431 млрд. лв., през 2012 - 1 млрд., 2013 - 764 млн., 2014 - 448 млн., 2015 - 165 млн., 2016-а - 30 млн., и 2017 - 147 млн. лв. плюс. Ето това е разликата между това, което е правено през последните десет години, непрекъснато да се трупат дефицити в осигурителната система заради популистки решения, каза по време на обсъждането социалният министър Тотю Младенов, предаде Dariknews.bg.
Проектът на Кодекса за социално осигуряване (КСО) създава единствено предизборен комфорт и спокойствие и затова Парламентарната група на ДПС няма да го подкрепи. Това заяви от парламентарната трибуна д-р Хасан Адемов по време на обсъжданията, предаде Агенция "Фокус". Той добави, че доброто в този проект е, че ни предлага дълги хоризонтни решения, но тук разбира се има и рискове.
Обърнете внимание, колеги, на тази дата 1 януари 2012 година, тази дата не е случайно избрана. Синдикатите в началото предлагаха датата 2015 година. След това дойде Международният валутен фонд и финансовият министър каза - 1 януари 2011 година. Вие се спряхте на датата 1 януари 2012 година. Случайна ли е тази дата или не е; тя по един по-деликатен начин е позиционирана след местните и президентските избори.
Това създава усещането, че под предлог за следващите поколения, вие с инструмента социално законодателство си осигурявате политически комфорт и спокойствие - това е политическият прочит на тази дата 1 януари 2012 година и няма как да избягате от това", заяви още депутатът от ДПС.
Чух, че много страни подобно на България прилагали подобни мерки за национализация. Това каза съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров. Той посочи, че това го е накарало да провери има ли други страни, в които принудително взимат лични сметки на гражданите и принудително ги прехвърлят в държавни пенсионни системи.
Такава европейска страна аз не можах да намеря. Но може би вносителите ще могат да хвърлят повече светлина по този въпрос. Чух, че имало такъв случай в Полша, посочи Димитров. По думите му там обаче дават възможност на хората да избират дали да прехвърлят своите индивидуални партиди от частните пенсионни фондове.
Това е първият случай, в който партия ГЕРБ застава зад една такава цел за национализация, заяви "синият" лидер. Той обясни, че всеки един голям инвеститор преди да дойде в България ще се замисли, „ами това не са ли онези момчета, които взимат частни пенсионни фондове". Според него е възможно да се приемат механизми за контрол върху пенсионните фондове вместо предприетата стъпка за национализация.
