Нова Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти прие Кабинетът по време на днешното си правителствено заседание, информира правителствената пресслужба.

В документа са определени критериите за качеството и състава на млечните продукти, за наименованията им и за специфичните изисквания към етикетирането им. Регламентирани се разрешените съставки при производството на този вид стока.

Формулирана е и забрана за добавянето на мазнини и протеини с немлечен произход към произведените млечни продукти. Дефинирано е понятието „имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“ и са определени изискванията към тяхното етикетиране. С други думи – такива продукти вече няма да се считат за „млечни“.

С приетите в Наредбата постановления се уеднаквяват критериите, по които българските производители ще пускат на пазара мляко и млечни стоки. Тази мярка цели да защити интересите на животновъдите. Освен това, документът гарантира, че посочената на етикетите информация за храните ще бъде коректно написана и няма да крие риск от заблуда на потребителите.

Новите правила бяха представени в началото на месеца (на 2 май 2012 г.) от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, който се срещна с представителите на животновъдите и млекопреработвателите именно по този повод. Тогава стана ясно, че от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) целят да направят точно разграничение между истинските млечни продукти и произведените със заместители. Солидни глоби заплашват нарушителите, добавиха от ведомството.

Междувременно днес няколко асоциации от бранша излязоха със становище относно неговото приемане. То гласи: "Приемането на Наредба за специфичните изисквания на млечните продукти сега решава дали ще имаме говедовъдство, или не; ще консумираме ли български сирена и кашкавал, или не", предаде Агенция "Фокус".

Становището е изготвено съвместно от Националния съюз на говедовъдите в България, Националния съюз на млеко- и месопроизводителите (гр. Стара Загора), Сдружение "Тракия милк" (гр. Пловдив), Съюза на животновъдите в България, Животновъдното сдружение "Стария Балкан" (гр. Карлово) и СНЦ ОРАПОБ ( гр. Калофер), Асоциацията на биволовъдите в България, Националната асоциация на животновъдите, Националната овцевъдна организация и Асоциацията на животновъдите "Странджа".

"Гражданите да бъдат спокойни, че няма да бъдат "залети с мляко", защото националната млечна квота се изпълнява едва на 70 %, броят на млечните крави намалява, и на фермите – също. Колкото до това, че ни плашат, че мандрите няма да ни изкупуват млякото, то и сега те не го купуват", се казва в становището.

Въпреки това, близо 150 хилядите говедовъди у нас се надяват, че правителството ще изгради надеждна система от правила в млечния сектор, които да се спазват както от производителите, така и от млекопреработвателите. В противен случай не е изключена дори възможността от съвместен протест.