Най-голяма увереност, че ще гласуват отново за своята партия на парламентарния вот декларират избирателите на БСП, ГЕРБ, "Синята коалиция", ДПС и „Атака". Това означава, че на парламентарните избори ще има пет политически сили с много твърд електорат, който ще е допълнително втвърден след евровота, коментира за Агенция „Фокус" директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова, която представи анализа от проведения вчера екзит пол по време на европейските избори.
„Лидер" като млада партия демонстрира твърдо ядро в рамките на три четвърти от сегашния й електорат.
„Лоялният, т.е. повтарящият се вот - и на европейските, и на парламентарните избори, е по-присъщ на хората над 40 години и на населението извън столицата. Младите и хората от столицата са по-склонни да преосмислят своето решение и да посегнат към друга различна бюлетина, различна от тази, с която са гласували на европейките избори. Те вероятно ще бъдат и много по-отворени към мажорното гласуване на депутати", каза Йорданова.
Според нея категорично може да се каже, че вотът от вчерашните избори няма да се повтори на парламентарните.
„Опитите са се прогнозира с днешната дата дали ще има скоро избори, дали ще има след една години избори, е твърде наивен, защото не знаем най-малко какъв дял от своята периферия отново може да мобилизира ГЕРБ например", каза тя.
Във вчерашния ден, когато от НЦИОМ са провеждали екзит пола си, ГЕРБ са отбелязали два много силни времеви интервала на гласуване - единият между 13-14 часа, а вторият - от 17.30 часа до края на изборния ден. Тогава ГЕРБ е извела половината от своя потенциален електорат, не от твърдото ядро.
Това означава, че въпреки, че сумарно партиите от тройната коалиция наистина имат добър резултат, чрез изваждането на потенциален вот ГЕРБ ще показва разчупването на стереотипите и опит за промяна на статуквото.
"Коалиция за България" вчера е показала, че е в много добра електорална форма - предимно до обяд, а ДПС и „Атака" са поддържали равно високи интервали през целия ден и не е имало пикови гласувания.
Избирателите на "Синята коалиция" и НДСВ категорично са гласували вчера следобед след 13 часа. Точно тогава пък РЗС е загубила своите позиции. Коалиция „Напред" и ВМРО също са направили своя резултат следобед.
"Ситуацията за парламентарните избори няма да е същата като тази от евровота, защото активността ще бъде по-висока. Първите три партии - ГЕРБ, „Коалиция за България” и ДПС, заеха по-малко гласове, отколкото очаквахме. Според мен - това е реалистичният им потенциал към този момент. Най-големи възможности да го повиши има ГЕРБ". Това каза за Агенция “Фокус” социологът Цветозар Томов от агенция "Скала".
По думите му резултатите от евроизборите показват, че големите партии губят гласове, и че порочните явления в българския политически живот – преди всичко опитите за манипулация на вота на избирателите започват да заемат трайно място в политическата практика.
„Продължавам да мисля, че няма българска партия, която е в състояние да спечели повече от 800 000 гласа на парламентарните избори, и при положение, че активността ще бъде по-висока, резултат над 30 на сто за ГЕРБ е слабо вероятен. Това означава, че какъвто и да е конкретният политически резултат от парламентарните избори, политическите идеи, изказвани от водещите политици на ГЕРБ, няма как да се осъществят, те няма да имат абсолютно мнозинство, няма да бъдат в състояние да управляват страната дори и с един политически партньор и ще им трябва повече от един”, каза Томов.
Според него изходът от вота за национален парламент ще доведе до сложни преговори между евентуални коалиционни партньори за съставяне на правителство, при които може да се окаже, че нито в дясно, нито в ляво, може да се сформира правителство, без участието на „Атака”, която в момента не е желан партньор. Социологът не изключва макар и малка вероятност за широка коалиция тип БСП - ГЕРБ, която не е изгодна за ГЕРБ и се отрича и от двете страни. Но и неизгодната за НДСВ коалиция преди четири години НДСВ - БСП, се е случила.
„Ако наистина ГЕРБ прояви воля да не влиза в широка коалиция с БСП, е възможно да се стигне до парламентарна и правителствена криза и до нови избори наесен. Чака ни период на политическа нестабилност със сигурност - фрагментацията на вота и респективно възникването на много партии с шансове за парламентарно представителство е просто бреме за политическата стабилност”, допълни Томов.
Най-вероятно е ГЕРБ да е първата партия на изборите. Въпросът е дали ще съумее сама или само със „Синята коалиция" да формира мнозинство. Това сега изглежда по-малко вероятно, защото в новия парламент, въпреки, че ще има размествания и някои от малките партии няма да прескочат бариерата, ще има повече парламентарни групи, отколкото настоящи. И новото мнозинство ще бъде отново най-малко от три партии. Това ще направи формирането на правителството не по-лесно, отколкото през 2005 година. Това коментира социологът Антони Тодоров. По думите му на парламентарните избори ще гласуват поне още един милион души, сравнено с изборите за Европейски парламент.
„Това ще промени значително картината. Напредъкът на ГЕРБ е очевиден. БСП също ще мобилизира още избиратели. Вероятно разликата между тях ще се увеличи. Малките партии е възможно да не прескочат бариерата. Под малките партии разбирам не само РЗС, „Лидер" и „Напред", а мисля, че другите също малко ще увеличат избирателите", каза още социологът.
Според него евроизборите не са донесли изненади, тъй като резултатите са били предвидени от социологическите агенции още преди месец.