Не повече от 9 млрд. лв. е външният държавен дълг, който трябва да бъде изплатен до края на 2017 г. Това стана ясно от изказвания пред медиите на финансиста и депутат от АБВ Константин Проданов, цитиран от iNews. В справката за задълженията, чиито падежи предстоят  през този период, която е представил финансовият министър, са включени 1,7 млрд. евро, чиито падеж мина и те са платени с  дълга, изтеглен от кабинета на Пламен Орешарски. Други 150 млн. лв. също бяха с падеж през януари и бяха разплатени.

От Реформаторския блок твърдят, че не е така.

"Този дълг, за който казват, че е разплатен, той беше препадежиран до 2024 година", коментира Гроздан Караджов.

С това изявление обаче Караджов на практика потвърждава сметките на Проданов, защото държавата има плащания по този дълг след почти 10 години и няма никакви плащания по него през посочения от правителството тригодишен период. Така излиза, че в искания от кабинета 8-милиарден дълг поне 2 млрд. евро са надписани.

"Е как да не е разплатен? Аз държах от тази облигация в портфейлите си. Вече я няма, върнали са ми парите", обясни Проданов пред Нова телевизия.

Мая Манолова добави, че за 2015 година министър Владислав Горанов има право да изтегли външен дълг от 6,9 млрд. лв.

Лихвите на държавния дълг, който иска да тегли кабинетът на Бойко Борисов, се променят в зависимост от пазара, коментира също Проданов. Той допълни, че няма значение за какъв период ще се прави схемата на погасяването.

"Лихвите в момента са това, което са. Дали ще се споразумеем за 3 години или за 1 с тези банки, това, което ще вземем като лихва, зависи от конкретния момент в пазарната конюнктура. Няма значение дали сме сключили 3-годишен или 1-годишен дълг. Това ви го казвам като човек, който търгува дълг всеки божи ден", добави той.

Снощи при участието си в БНТ, Проданов поясни, че България, за съжаление, разполага с твърде ограничен финансов ресурс.
"Това означава, че трябва бъде търсена максималната възвръщаемост от всеки лев, който държавата инвестира. Ако се тегли външен заем, с който да бъдат осъществени целеви инвестиции, които да възродят икономиката ни, ние сме съгласни. Дори бихме подкрепили той да бъде в по-голям размер от поискания от ГЕРБ в момента”, посочи той.

По думите му емитирането на държавен дълг е един много валиден инструмент за икономически растеж, но само ако бъде взет в правилното време и бъде инвестиран в правилните неща.

"За съжаление в момента това не се предлага. Това, което се предлага, са креативно структурирани разходи, които са пак държавни, но ще лъснат догодина или подогодина", допълни той.

Според финансиста, санирането на жилищата е един такъв разход.

"Той е държавен. От 2016 година държавата ще трябва да започне да връща парите за санирането. От ГЕРБ да са обяснили на някого, че това са пари на данъкоплатеца? Напротив! Ходят наляво и надясно и обясняват, че това (санирането) ще се случи безплатно. Безплатен обяд няма! За това от ГЕРБ са си надписали буфер, защото очакват допълнителен разход от един милиард лева", посочи още Проданов.

Той призова всички заложени в новия външен дълг средства, извън тези планирани за покриването на стари задължения, да бъдат изразходвани не за финансови буфери, а за инвестиции в бизнеса, в откриване на нови производства и работни места.
"Трябва да видим какво креативно може да се направи с тези пари. Все още сме в уникална позиция. Нисък държавен дълг. Ниски лихви, като в същото време ние имаме нужда от инвестиции. Трябва да вземем пари, които ще отидат за преструктуриране на икономиката ни. Те не трябва да се наливат в нереформирани системи", смята още той.